Feeds:
Публикации
Коментари

Понякога имам едни такива дни, когато нещо цял ден ми се върти из главата… неопределено, леко замъглено, като в облак. И в следващия момент проблясва там някъде из този мой облак, наречен съзнание. И трябва да го напиша. И често това включва всяко изречение да започва с „И“.

Та, днес цял ден съм някак развълнувана и колкото повече се опитвам да не мисля за това, толкова повече се вълнувам. Не, направо се опиянявам от вълнението и нетърпението да  тръгнем отново на път. Пояснение – планираме пътуване до Унгария. Пътуване! Извън България! Обожавам ги. Не, че не обичам да пътувам из България, но тук просто няма къде и как да се изгубим. Точно това беше днешния проблясък – тук ми липсва изгубването. А навън ни се случва ВСЕКИ ПЪТ. Неизбежно е и прекрасно.

Веднъж беше в средата  на Черна гора, когато спореднавигацията се движехме паралелно на пътя, някъде между гората и реката, в стръмното ждрело на печалната Лим. Малката количка на екрана просто излезе извън очертанията на пътя и полетя над бездната. Изгубени, но в една от най-красивите и безкрайни планини, които бяхме виждали:

Преди това в Косово картата на GPS просто изчезна. Отново изгубени, Поне според навигацията. Войниците с калашници помогнаха за усилване на вълнението.

Веднъж в Гърция, прекосявахме планината Пилио два часа по път, който беше най-тесния, на места надвесен над морето път, който може да съществува. Най-хубавата част – имаше толкова много завои, че на картата изглеждаха като заплетени на възел. При пристигането ни до крайната цел се оказа, че има чисто нов път, с който цялата планина се прекосява за 30 минути! Но! Целия този оплетен като черва, страховито тесен път минаваше през най-голямата градина с червени ябълки, която бях виждала. За два часа бяхме в райската градина. Току-що узрели, кадифено-червени и огромни ябълки. Жалко, че не ги снимахме, но пък няма как да ги забравя.

1/20 от завоите. В началото пътят е все още широк и маркиран

От другата страна на планината, гледка от ръба на пътя

В Загреб търсехме апартамента, който бяхме наели  три часа, във вечерния трафик. Но пък видяхме целия град. Направихме си sightseeing tour без да искаме и на другия ден се ориентирахме безпроблемно.

Любимото ми загубване –  над Которския залив в Черна гора. Излязохме от грешен изход и карахме около 15 минути по новопостроена магистрала. Когато видяхме куче заспало насред магистралата и се сетихме, че не сме виждали други коли, решихме да се върнем обратно. Но не и преди да откриемнай-прекрасната гледка към Котор. Наистина добре, че отново се загубихме!

В Букурещ обиколихме два пъти целия град – веднъж, за да намерим от къде да влезем и веднъж, за да излезем. Тези хора, румънците, явно отричат съществуването на табелите. Но поне разбрахме как се чувстват чужденците, когато попаднат в границите на милата ни неотабелена родина. Без GPS. И без карта на разбираем за тях език.

Не си бях давала сметка досега колко е прекрасно да се изгубиш. И „да се намериш“ отново. И да се оставиш видяното да те изненада, очарова, раз-очарова.

За да се намериш, първо трябва да се изгубиш ;) Нямам търпение да се случи пак!

Запознайте се с Плевел. Плевел започна живота си като малко стръкче с три тънки листенца. Появи са мястото на една загинала бегония и дълго време си мислех, че е по добре да го отскубна и да изхвърля пръстта. Но Плевел се оказа се оказа упорито същество – живееше напук на факта, че не го поливам. Надигаше малката си детелинеста главица все по-високо и по-високо над ръба на саксията. Скоро се появиха още листенца и стана ясно, в Плевел май не е просто плевел. Започнах да го поливам, а  Плевел ми се отблагодари с най-прекрасните розово-лилави цветове още преди да се стопи снега навън. Всеки ден излизат още и още нови пъпки и май няма намерение да спира да цъфти в следващите няколко седмици. 

 

 Плевел ме изненада, смая ме с красотата на цветовете си. Но това с което най-много ме изненада беше, че си цъфти на моята тераса напук на незаитересоваността ми. Не му беше нужна моята любов и грижа за да оцелее, както останалите ми растения. Той се пребори за правотото си на място под слънцето. След кратка справка с Гугъл се оказа, че си има нежно латинксо име – Oxalis rubra.

 

Благорадна съм на Плевел. Той ми напомни, че лятото идва  (някак сред работа и задачи изпуснах пролетта). А човек не бива да оставя тези така важни неща (и сезони) да му се изплъзват! Пожелавам ви прекрасна пролеттно-лятна петъчна вечер и още по-прекрасна и свежа съботна утрин. Моята ще е таквава, разбира се, не без помоща на милия ми Плевел.

 

 

Знам, знам, не пиша, не пиша и в един момент изскачам с публикация, и то за миналата година. Такава съм си аз – загадъчна и непредсказуема (и малко самоиронична ;)). Всъщност, тази публикация е благодарение на моята мания симпатична склонност да снимам разни неща в детайли и по много кадри, под всякакви ъгли, подредби, в разни аранжировки, различни фонове, ъгли на светлината и така нататък. Всеки, който имал нещастието да търси нещо в моя компютър е виждал фотосесиите на цъфналите череши зад блока, орхидеи, тревички, саксии, бели морски камъчета, рапан с посаден в него сукулент, козички, новородени зайчета и котета на село… списъкът е безкраен и все по-срамен. Резултатът е изтъняваща памет на външния хард и още по изтъняващ семеен  бюджет поради закупуване на още външни хардове. Новата ми мечта – 3 терабайта.  

И така, в една от онези безкрайни папки с много „еднакви“ снимки (това не са мои думи – те са уникални, всяка една сама за себе си!) попаднах на едни снимки от миналия Великден и по-точно миналия Велики четвъртък. Тук трябва да поясня – Велики четвъртък е най-любимия ми празничен ден след моя рожден ден, Моя имен Ден и Коледа. По-любим ми е от самия Великден – колене на малки агънца и чупене на боядисаните с толкова старание яйца – това не е моята бира кора за яйца. Всъщност по време на така нареченото „борене с яйца“ вкъщи често може да се чуе „Не това, другото, не него, вземи онова по-грозното/напуканото/счупеното от едната страна“. Знам, знам, досадна съм.

Както и да е, нека преминем към по-забавната част – милионите снимки на великденски яйца и най-вече нека ви разкажа за техниката за боядисване, която използвах. А именно – боядисване с коприна. Това е една доста различна техника за боядисване на великденски яйца, на която попаднах случайно в P’interest, извстен още като моята странна пристрастеност (е, не е като да ядеш перилни препарати и да живееш на семейни начала с кукла, но ако сънуваш сайт това е странно, нали). Между другото, ако чувате за пръв път за P’interest значи не сте чели достатъчно внимателно блога ми = 10 черни точки срещу вашето име в списъка ми . Мислите че нямам списък на читателите ми, помислете пак – толкова сте малко, че ви познавам до един, хехе.  Побиха ли ви тръпки, а, хаха!

Ок, за твори път – както и да е,  нека преминем към „забавната част“ . Вече си мислехте, че никога няма да дойде нали? Аз също. А-алилуя:

Указание за боядисване на великденски яйца с коприна

Стъпка номер 1: Отивате в първия възможен магазин втора употреба и купувате най-грозната риза от естествена коприна.

Предупреждение: 1. като казвам най-грозната имам предвид наистина най, най- грозната:  шарена до припадък, търсете розово, червено, черно, зелено, синьо. 2. не вярвайте на продавачките, които може да се опитат да ви продадат някоя изкуствена коприна или пък още по лошо – вискоза или друг разтеглив плат. Потърсете етикетче от вътрешната страна на някой шев, някъде до етикета Made in India/Taiwan/Cambodia. 

Стъпка номер 2: Ако не успеете да намерите риза в магазина за втора употреба, жертвайте някоя много стара вратовръзка на баща си/ дядо си/ мъжа си. Ако са ви ядосали предвеликденски като са се заканили да намерят най-големия борец сред най-красивите ви яйца още по-добре – ще си го  заслужили! Отново внимавайте жертвената вратовръзка да е от коприна и да е много грозна. Колкото повече цветове и геометрични фигури – толкова по-добре. Мисля, че модата от 90-те години при вратовръзките напълно отговаря на тези критерии.

Стъпка номер 3: Изберете от магазина най-белите яйца. Така ако цветовете са твърде бледи ще изпъкнат една идея по-добре.

Стъпка номер 4: А сега забавната част – накълцвате обекта на малки парченца, като избирате най цветната част от плата.

Стъпка номер 5: Вземате яйце, намокряте леко повърхността за по-лесно залепване на парченцата плат.  Облепвате цялата повърхност на яйцето, завивате в парче чист памучен плат и връзвате здраво (стар чаршаф върши чудесна работа). Внимавайте да поставите плата с боядисаната част към яйцето. В противен случай цвета е много блед.

Стъпка номер 6: Слагате яйцата в тенджара с вода и добавяте половин чаша оцет. Варите колкото да се сварят яйцата, махате от котлона и оставяте да изстинат около час във водата.

Стъпка номер 7: Отвързвате белите парчета (който вече не са така бели) и се наслаждавате на получените фигури. Едно е сигурно – няма две еднакви яйца и са прекрасни. После човек как да не прави забележки, когато хората посягат към най-красивите…

Стъкпа номер 8: Правите им гореспоменатата фотосесия:

 – в композиция маргаритка

– в хореография Break Battle – срещу техни приятелчета в седефена боя

– подредени прилежно като дечица на първия учебен ден

– под малко по-фенси ъгъл

И знам, че цветовете на тези снимки са ужасни – повечето са снимани вечер със седемгодишна „сапунерка“. Така или иначе аз им се радвам, било то и една година по-късно. Нали са ми дечица…

А сега чувам новите да ме викат от хладилника… изчезвам! Весело боядисване на всички!

О, и понеже вече ме познавате и знаете, че може да не пиша до… Коледа, нека ви пожелая прекрасен Великден с най-любимите ви хора, бъдете щастливи напук на всичко и достатъчно силни, за да поемете кръста си, колкото и тежък да той!

Обратното броене до началото на новата година започна. Знам, че много хора очакват с нетърпение настъпването и както и всички свързани с това празненства – самото и посрещане, после цялата поредица от Васильов, Иванов, Йорданов и т.н. именни дни. Честно казано, на мен еуфорията около Нова година ми се струва малко странно събитие – всички заедно празнуваме идването на нещо, което не знаем какво точно ще бъде, всички празнуваме започването на нещо, което за всеки ще бъде различно. Добро или лошо всички очакват с нетърпение и много надежди идването на новото и промяната.

В дизайна, за щастие, добро и лошо няма. Добре де, може и да има, но кой определя кое какво е! Всичко е много субективно и лично.  Нещо, което някой счита за откритие, за друг е абсолютно неприемливо (тук се сещам цветни стъкла за гръб на кухня). Точно затова ми е толкова интересен дизайна – вечно променящ се, противоречив и предизвикващ въображението.  Затова и аз, в тези последни дни преди началото на 2012 (вместо да почивам пред някоя камина с чаша горещ шоколад) не се стърпях и се замислих – кои ще са онзи неща, които няма да спират да предизвикват съзнанието и очите ни, кои от тенденциите на 2011 ще запазим или ще забравим през 2012. Ето моите любими:

1. Преформулиране на формите.

През 2о11 детайлите в мебелите се завърнаха  – острите, изчистени и ръбати мебели отстъпиха назад пред меките линии и фризовете. Не знам дали това се случва под въздействието на винтидж културата, която отдавна не е просто стил или заради учението  Фън шуи, което учи, че в дома не трябва да има остри ръбове, за да не се отблъсква енергията. Може би просто на всички са им омръзнали прекалено изчистените форми. Каквото и да е,  аз съм „за“.

2. Добре забравеното старо.

Рециклирането на мебели е една от любимите ми тенденции по няколко причини: 1.Рециклирането под всякаква форма е добро за всички – хората, природата, птичките, пчеличките, и то съвсем сериозно. 2. Качеството на старите мебели и в пъти по-добро от това на тези, които можем да си купим днес в големите магазини, все пак са  успели да остареят – много от новите мебели, които купуваме днес, няма да издържат повече от десетина години. 3. Нвероятно е колко добре могат да изглеждат старите мебели когато се боядисат в свеж модерен цвят.

Pinned Image

снимката е от тук

Знам, това предложение е доста ексцентрично и малко хора биха си сложила точно такава секция в хола, но пък е показателно за това колко творчески резултати може да даде рециклирането.

3. Старото е ново.

Темата отново е рециклиране, но този път не мебелите се рециклират, а материалите, от които те са направени – старите товарни палета, врати и прозорци стават основи за легла, закачалки, маси и са чудесни.

снимката е от тук

снимката е от тук

Няма по-красиво от мебелите от истинско дърво с неговата естествена текстура и цветове. А когато дървото е няколко вида и е рециклирано ефекта е много интересен:

снимката е от тук

4. Декорация на стените и тавана

Стикерите плъзнаха и по тавана и ефекта съвсем не е лош. Напоследък забелязвам все по-сложни и интересни стикери.

от тук

Шаблоните за боя, с които се създават ефекти като тапет са едно много добре забравено „старо“, което май ще набере скорост и ще се вижда все повече по нашите стени, а защо не и по тавани или подове ;)

от тук

5. Стиловете

  • Съвременен винтидж

И отново дяволът е в детайлите. Този път те са винтидж, но не точно – формите и детайлите са запазени и претворени в нови мебели и аксесоари за дома. Като този килим – идеята за дизайна е взета от старите бабини ламета, но когато е изтъкан в стократно по-голям размер получаваме супер модерен графичен акцент.

от тук

  • Еклектика

Това не е нова за 2011 тенденция, но пък ми е любима и не мога да не го спомена. С малко еклектика дори минимализма мога да понеса. Надявам се да остане още дълго време…

от тук

Това бяха моите любими тенденции от изминаващата вече година. Да се обзаложим кое ще остане и кое ще бъде забравено… до след 10 години? О, не казахме нищо за цветовете. За мен тази година беше годината на тъмно синьото, маслинено зеленото и бялото (най-после довиждане оранжево!). Кои ли ще бъдат цветовете на 2012? Някой да вижда синьо-зеленото да се подава иззад ъгъла… Нямам търпение да видя какво ни готви новата година, а вие? Между другото, някой да мисли за дизайн и цветове докато нагъва сърми? Не, значи отново само аз…

Шишарки

„Шишарка“ ми е една от любимите думи (пояснение: аз съм филолог по образование, имам право на любими думи, пише го в дипломата ми). И така, шишарки звучи готино, освен това изглеждат готино, да не говорим какво ухание се разнася от тях когато са току-що откъснати. Е, моите не бяха съвсем пресни. Чакаха ме кротко да има дам нов живот от миналата Коледа в едно чекмедже. Ето че тяхното време да засияят дойде, и то буквално:

Честно казано не бях напълно убедена в успеха на това начинание и затова не направих снимки „стъпка-по-стъпка“. Така че, ако решите да си направите такава украса прочетете внимателно следните указания. Слушайте внимателно, няма да повтарям! (Между другото, на някой да му липсва „Ало-ало“ в събота на обяд, на мен много!)

Ето и част от материалите, които използвах: 

 

1. Шишарки (разбира се)

2. Венче за украса на свещник

3. Гъба за баня

4. Коледни лампички на батерии (5лв. от Икеа)

5. Тел

6. Ножица и клещи

Не използвах плетената кашпа от снимката. На нейно място си направих цилиндър от кадастрон. Причината беше, че за да скрия кутийката с батериите , пък и за да може да се включват и изключват лампичките трябваше „кашпата“ да е без дъно.

Втора стъпка – приготвяне на заготовките за украсата отгоре. Разплетох венчето за свещ, за да се получат клончета. Цветенцата от шишарка направих като махнах горната част на шишарките. Всъщност, „махнах“ е прекалено меко казано, по-скоро ги изгръгнах с клещите. Но няма как – No pain, no gain!

Стъпка трета – направих прорези по гъбата, така че да мога да пъхна клончетата и шишарките (предварително завързани с тел) в нея. Между клончетата поставих лампичките. На места оплетох клончетата около лампичките за по-добро захващане.

Това е то! Искрящият букет от шишарки става за нула време и е добър вариант за декорация на празничната маса. Надявам се, че ви харесва! И понеже при мен подготовката на подаръците, пък и работните ангажименти се движат със скоростта на Дядо ви Коледа спирам с обясненията. Ако имате въпроси, пишете в графата Коментари, ще се радвам да помогна.

Трети ден на Dreamin’ of a White Christmas и все още нито една снежинка навън, само мъгла… Е, мъглата също е бяла и затруднява градския трафик толкова успешно както и снега, но не е същото. Но, сняг светлина в тунела има – за понеделник, 19-ти прогнозата е слаб снеговалеж. С малко късмет може да дойде още в неделя. До тогава обаче коледната декорирация у дома продължава да се увеличава.

Днешното ми предложение за украса всъщност идва от моя любим и е много бързо и лесно за изпълнение с подръчни материали – звезди от хартия. С първата такава звезда ме изненада миналата Коледа и не я свалихме цяла година. Дори (мамо, не чети това!) хвана лека паяжинка, упс…

Ето неговите указания:

За 2 броя малки звезди ни трябваха 3 листа А4, ножица и лепило… нищо сложно. Аз, разбира се, исках бели звезди затова използвахме най-обикновена хартия за принтиране, но предполагам, че могат да се получат добре и от хартия за опаковане на подаръци с коледни мотиви или пък от онази магазинерската кафява хартия за по-винтидж излъчване.

1. Изрязвате по 2 квадрата от всеки лист А4. За да си изрежете квадрати без да използвате линийка и без чертане можете да разграфите листа като го прегънете през средата, а след това всяка половинка прегънете навътре до получаване на два равнобедрени триъгълника ето така:

После само изрязвате остатъка + един разрез посредата и получавате две квадратчета.

2. На сгънатите на равнобедрени триъгълници правите три или четири разреза:

Получава се нещо такова:

3. Хващаме двете ъгълчета на квадрата, и залепваме последователно всяко едно за противоположното му ъгълче като ги редуваме от една и другата страна.

И така още 5 пъти.

4. Залепяме един за друг по един остър връх на всяка от шестте части на звездата:

А след това всяка част залепяме за съседната, за да я сглобим:

Воала! Това е то – за 15 минути имате две хартиени звездички, които можете да окачите навсякъде с помощта на въженце или панделка. Аз ги предпочитам на прозореца до еленчетата от филц :)

На мен лично много ми харесва тяхната нестандартна звездовидна форма. Сега след като знам как стават май ще направя още няколко. Сигурно ще стоят добре и скупчени една до друга, висящи от тавана. Ще видим!

А сега кажете вие! Някой любим човек да ви е изненадвал със завидните си умения да сваля прави звезди от хартия тази Коледа? А миналата? Едно е сигурно – романтиката във въздуха по Коледа обгръща всички ни както мъглата навън. Не ни остава нищо друго освен да потънем до уши в нея!

Да поиграем на онази игра, в която откриваме разлики между две почти еднакви картинки. Само че сега задачата е да открием приликите между предколедната атмосфера вкъщи и това старо видео на Destiny’s Child:

Ще участвате ли? Да видим.

Прилика номер 1: Изобилие на моделин

Вчера ви показах как направих част от играчки от моделин за елхата у дома. Време е да видим как изглеждат сега разкрасени с малко златиста боя върху нашата малка елхичка. О, и като казах елхичка няма как да не отбележа, че тя е изкуствена. Дълго време смятах, че това с изкуствените елхи не е за мен. Пробвах различни варианти – с посадена в саксия мини елхичка, без елха, само с няколко клончета. Просто идеята едно дръвче да умре само, за да му се радваме няколко седмици изобщо не ми допада. Предпочитам ги в гората, ухаещи на смола. Така че, когато брат ми ни подари тази изкуствена елхичка миналата година сложи край на терзанията ми. Пък и в крайна сметка това е само един символ, нали така?

Прилика номер 2: Елени навсякъде

В хартията за опаковане на подаръците за семейството (да, вече сме готови с почти всички подаръци, но за тях повече – след Коледа, иначе няма да е изненада):

В украсата на прозореца:

На коледния банер, който спретнах набързо:

Всъщност, ако се вгледате по-внимателно ще забележите че елените тук причилат по-скоро на едногърби камили.

Както вече казах този банер го направих много бързо и както си личи без особенно старание. Просто изрязах буквите от остатъците от хартията за опаковане и ги закачих на едно парче ленен канап. Щипките и  платното са от Jumbo (5 лева платното и около 3 лева пакетче щипки), а хартията на елени и снежинки е от Технополис Home, 5 лева за две ролки общо (на елени и снежинки). С това общо взето се изчерпва бюджета, който изхарчихме за украсата тази година. Всичко останало имахме от преди. Някои от нещата „взех назаем“ от гаредероба – като белия вълнен шал, който увих около основата на елхата и огърлицата от изкуствени перли.

 

Но стига вметки и отклонения. Да се върнем към нашата малка игра!

Прилика номер 3: Секси танци до елхата.

Е, това няма как да го видите, но повярвайте ми вкъщи имаме какво да покажем на Destiny’s Child. Естествено, те също нямат от къде да ни видят, освен това се разпаднаха преди много години… но надявам се схващате картинката… Sexyness all over the floor :) Нещо като в това видео:

В края на тази публикация изпълнена с толкова музика, приповдигнат дух и закачливостта на няколко десетки старчета  е време да  чуем вас. Хайде признайте си! Някой да е танцувал на коледната елха докато я украсява? Някой да е прекалявал с греяното вино или забавленията по момински или коледни партита наскоро? Не? Аз също…