Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Вдъхновение’ Category

Понякога имам едни такива дни, когато нещо цял ден ми се върти из главата… неопределено, леко замъглено, като в облак. И в следващия момент проблясва там някъде из този мой облак, наречен съзнание. И трябва да го напиша. И често това включва всяко изречение да започва с „И“.

Та, днес цял ден съм някак развълнувана и колкото повече се опитвам да не мисля за това, толкова повече се вълнувам. Не, направо се опиянявам от вълнението и нетърпението да  тръгнем отново на път. Пояснение – планираме пътуване до Унгария. Пътуване! Извън България! Обожавам ги. Не, че не обичам да пътувам из България, но тук просто няма къде и как да се изгубим. Точно това беше днешния проблясък – тук ми липсва изгубването. А навън ни се случва ВСЕКИ ПЪТ. Неизбежно е и прекрасно.

Веднъж беше в средата  на Черна гора, когато спореднавигацията се движехме паралелно на пътя, някъде между гората и реката, в стръмното ждрело на печалната Лим. Малката количка на екрана просто излезе извън очертанията на пътя и полетя над бездната. Изгубени, но в една от най-красивите и безкрайни планини, които бяхме виждали:

Преди това в Косово картата на GPS просто изчезна. Отново изгубени, Поне според навигацията. Войниците с калашници помогнаха за усилване на вълнението.

Веднъж в Гърция, прекосявахме планината Пилио два часа по път, който беше най-тесния, на места надвесен над морето път, който може да съществува. Най-хубавата част – имаше толкова много завои, че на картата изглеждаха като заплетени на възел. При пристигането ни до крайната цел се оказа, че има чисто нов път, с който цялата планина се прекосява за 30 минути! Но! Целия този оплетен като черва, страховито тесен път минаваше през най-голямата градина с червени ябълки, която бях виждала. За два часа бяхме в райската градина. Току-що узрели, кадифено-червени и огромни ябълки. Жалко, че не ги снимахме, но пък няма как да ги забравя.

1/20 от завоите. В началото пътят е все още широк и маркиран

От другата страна на планината, гледка от ръба на пътя

В Загреб търсехме апартамента, който бяхме наели  три часа, във вечерния трафик. Но пък видяхме целия град. Направихме си sightseeing tour без да искаме и на другия ден се ориентирахме безпроблемно.

Любимото ми загубване –  над Которския залив в Черна гора. Излязохме от грешен изход и карахме около 15 минути по новопостроена магистрала. Когато видяхме куче заспало насред магистралата и се сетихме, че не сме виждали други коли, решихме да се върнем обратно. Но не и преди да откриемнай-прекрасната гледка към Котор. Наистина добре, че отново се загубихме!

В Букурещ обиколихме два пъти целия град – веднъж, за да намерим от къде да влезем и веднъж, за да излезем. Тези хора, румънците, явно отричат съществуването на табелите. Но поне разбрахме как се чувстват чужденците, когато попаднат в границите на милата ни неотабелена родина. Без GPS. И без карта на разбираем за тях език.

Не си бях давала сметка досега колко е прекрасно да се изгубиш. И „да се намериш“ отново. И да се оставиш видяното да те изненада, очарова, раз-очарова.

За да се намериш, първо трябва да се изгубиш ;) Нямам търпение да се случи пак!

Read Full Post »

Днешното петъчно вдъхновение идва от изящните творби на Екатерина Лашова.  Защо реших да ви представя тях? Напоследък температурите навън все по-настойчиво (и смразяващо) се опитват да ми напомнят, че зимата идва. Аз по принцип гледам да не им обръщам внимание и общо взето всяка година ми се случва едно и също нещо – в отказа си да призная, че лятото си е отишло почти пропускам есента. Забелязвам, че е дошла чак когато над 90% процента от листата по дърветата пожълтеят, почервенеят, а понякога дори когато почти опадат по земята… И така есента за мен продължава не повече от две седмици. Живея в пълно отрицание, че зимата идва до момента, в който не осъзная, че само след месец е Коледа! Точно това се случи с мен вчера. А за да е по-поносима мисълта, че зимата с нейните виелици, студове и ледове ще са тук до месец мисля, че е добре да се стоплим с малко идеи за нещо, което всеки обича – подаръци.

И така се сетих за прекрасните чаши на Екатерина Лашова. Те отдавна са в списъка ми с любими подаръци за любими хора, а преди няколко месеца и ние в къщи се сдобихме с две от нейните творения. И трябва да си призная  – пиенето на каквото и да е никога до сега не ме радвало толкова . За съжаление, днес не успях да ги снимам (лош блогър, лош!), но петъчният пост не може да чака. Обещавам да ги покажа скоро, а до тогава се насладете на страхотните им форми от снимките в сайта на Екатерина Лашова:

Невероятни, нали? Истинско доказателство, че един толкова банален предмет като чашата, в която пием кафето си, може да бъде и изящна, и закачлива, уникална, странна в най-добря смисъл … изобщо всичко, което ни носи добро настроение. Именно това ми харесва най-много в нейните творби и като цяло в порцелана – те са уникални малки предмети на изкуството, но едновременно с това са и функционални. Малко изкуство на рафта с чашите – красиви, крехки и нежни като сняг, ухаещи на чай с мед (поне моята).

И така, това е моето вдъхновение за вас в този студен петък, почти месец преди Коледа.  А ако някой реши да изненада мен с една такава  обещавам, наистина ще бъда много изненадана – просто, защото всички са различни и уникални!

Петък е любим ден на всички – края на работната седмица, денят, в който приключваме проектите си и планираме следващите два почивни дни. И тъй като повечето малки или по-големи ремонти и домашни  проекти по декорация, обзавеждане и т.н. се правят през уикенда, мисля, че най-доброто време, в което да съберем малко вдъхновение е именно петък. Във Friday Inspirations пиша за местата, хората, пътуванията, малките неща и изобщо всичко, от което може почерпим вдъхновение :)

Read Full Post »