Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Обзавеждане’ Category

Обратното броене до началото на новата година започна. Знам, че много хора очакват с нетърпение настъпването и както и всички свързани с това празненства – самото и посрещане, после цялата поредица от Васильов, Иванов, Йорданов и т.н. именни дни. Честно казано, на мен еуфорията около Нова година ми се струва малко странно събитие – всички заедно празнуваме идването на нещо, което не знаем какво точно ще бъде, всички празнуваме започването на нещо, което за всеки ще бъде различно. Добро или лошо всички очакват с нетърпение и много надежди идването на новото и промяната.

В дизайна, за щастие, добро и лошо няма. Добре де, може и да има, но кой определя кое какво е! Всичко е много субективно и лично.  Нещо, което някой счита за откритие, за друг е абсолютно неприемливо (тук се сещам цветни стъкла за гръб на кухня). Точно затова ми е толкова интересен дизайна – вечно променящ се, противоречив и предизвикващ въображението.  Затова и аз, в тези последни дни преди началото на 2012 (вместо да почивам пред някоя камина с чаша горещ шоколад) не се стърпях и се замислих – кои ще са онзи неща, които няма да спират да предизвикват съзнанието и очите ни, кои от тенденциите на 2011 ще запазим или ще забравим през 2012. Ето моите любими:

1. Преформулиране на формите.

През 2о11 детайлите в мебелите се завърнаха  – острите, изчистени и ръбати мебели отстъпиха назад пред меките линии и фризовете. Не знам дали това се случва под въздействието на винтидж културата, която отдавна не е просто стил или заради учението  Фън шуи, което учи, че в дома не трябва да има остри ръбове, за да не се отблъсква енергията. Може би просто на всички са им омръзнали прекалено изчистените форми. Каквото и да е,  аз съм „за“.

2. Добре забравеното старо.

Рециклирането на мебели е една от любимите ми тенденции по няколко причини: 1.Рециклирането под всякаква форма е добро за всички – хората, природата, птичките, пчеличките, и то съвсем сериозно. 2. Качеството на старите мебели и в пъти по-добро от това на тези, които можем да си купим днес в големите магазини, все пак са  успели да остареят – много от новите мебели, които купуваме днес, няма да издържат повече от десетина години. 3. Нвероятно е колко добре могат да изглеждат старите мебели когато се боядисат в свеж модерен цвят.

Pinned Image

снимката е от тук

Знам, това предложение е доста ексцентрично и малко хора биха си сложила точно такава секция в хола, но пък е показателно за това колко творчески резултати може да даде рециклирането.

3. Старото е ново.

Темата отново е рециклиране, но този път не мебелите се рециклират, а материалите, от които те са направени – старите товарни палета, врати и прозорци стават основи за легла, закачалки, маси и са чудесни.

снимката е от тук

снимката е от тук

Няма по-красиво от мебелите от истинско дърво с неговата естествена текстура и цветове. А когато дървото е няколко вида и е рециклирано ефекта е много интересен:

снимката е от тук

4. Декорация на стените и тавана

Стикерите плъзнаха и по тавана и ефекта съвсем не е лош. Напоследък забелязвам все по-сложни и интересни стикери.

от тук

Шаблоните за боя, с които се създават ефекти като тапет са едно много добре забравено „старо“, което май ще набере скорост и ще се вижда все повече по нашите стени, а защо не и по тавани или подове ;)

от тук

5. Стиловете

  • Съвременен винтидж

И отново дяволът е в детайлите. Този път те са винтидж, но не точно – формите и детайлите са запазени и претворени в нови мебели и аксесоари за дома. Като този килим – идеята за дизайна е взета от старите бабини ламета, но когато е изтъкан в стократно по-голям размер получаваме супер модерен графичен акцент.

от тук

  • Еклектика

Това не е нова за 2011 тенденция, но пък ми е любима и не мога да не го спомена. С малко еклектика дори минимализма мога да понеса. Надявам се да остане още дълго време…

от тук

Това бяха моите любими тенденции от изминаващата вече година. Да се обзаложим кое ще остане и кое ще бъде забравено… до след 10 години? О, не казахме нищо за цветовете. За мен тази година беше годината на тъмно синьото, маслинено зеленото и бялото (най-после довиждане оранжево!). Кои ли ще бъдат цветовете на 2012? Някой да вижда синьо-зеленото да се подава иззад ъгъла… Нямам търпение да видя какво ни готви новата година, а вие? Между другото, някой да мисли за дизайн и цветове докато нагъва сърми? Не, значи отново само аз…

Read Full Post »

Въпрос: какво прави една Жена сама в къщи когато Мъжът е на тиймбилдинг извън града за ден и половина?

Отговор А: Чисти  и готви през цялото време.

Отговор Б: Пише магистърска теза.

Отговор В: Размества мебелите така, че Мъжът да не може да познае дома и да съжали, че е оставил Жената сама в къщи (ха-ха пъклен план!). О, и изгаря едно чисто ново перде, почти съсипва една ютия, и… май това е всичко.

Който посочи отговор Б – позна! Честито на печелившите. А сега кой ще ми помогне да намерим тази Жена с написаната дипломна теза, за да препиша от нея!

Както казват: “ Пътят до Ада е осеян с добри намерения“. Точно такива добри намерения имах и аз за уикенда – малко чистене (готово), малко готвене (също) и цялото останало време писане на дипломната ми работа. Никакви интериорни промени, никакви пердета и разместване на мебели, никакъв блог… Но нали знаете как точно когато човек трябва да учи получава най-голямо вдъхновение да свърши разни супер „спешни“ неща – да си нареди книгите по азбучен ред, да преподреди целия гардероб с дрехи (и да пробва по-голямата част, за да види дали му стават), да измие терасата, да разчисти мазето… Изобщо неотложни дейности!

Както и да е – свършеното свършено. Нека ви покажа резултата от усилената академична работа, която кипеше в „Къщата на знанието“ (за който не разбра става въпрос за в къщи, важно уточнение, знам!). И така, това е една стара снимка, от която можете да добиете представа как изглеждаше хола преди да седна да пиша дипломна работа (и приблизително както го остави моят нищо неподозиращ любим):

 

А това е малко по-различна подредба:

Снимките са правени малко след като ни беше доставен дивана преди почти една година. Произведоха го по наша идея в Итал Мебел, като искахме да бъде възможно най-функционален. Основното ни желание беше диванът да се разтяга, за да имаме допълнително легло за гости, а табуретката е едновременно ракла, също така  лежанка, когато е поставена Г-образено спрямо дивана. Освен това е много удобна мека поставка за краката, а с една табла я превръщаме в масичка. 5-в-1, любимото ми! Но това бше преди, ето това е резултата „След“ :

Много по-добре нали? Въпреки, че сега стаята изглежда по-малко просторна, тя има доста по-уютен и завършен вид. Освен това, въпреки, че диванът е почти в средата на стаята той не представлява никакво препяствие за предвижване от стаята в дъното до кухнята. Нещата сега са някак по-центрирани, а пространството „събрано“ – прозорецът, диванът и секцията са почти симетрични едни спрямо други.

Присъдата от гореспоменатия Мъж беше „Супер!“, така че май засега това ще е подредбата в къщи. Какво облекчение, че Дечо (да, така се казва „Мъжът“, край на мистерията :)) няма нищо против промените. О, подередбата вкючва и няколко неща, за които не можем да не кажем нещо. На първо място е крос тренажорът, който съвсем не е най-мечтания от нас интериорен детайл.Справка – снимката долу. Но какво да се прави – понякога на човек му се налага да прави компромиси с най-свидното си, а именно интериорния дизайн, в името на зашеметяващия си външен вид (последното беше самоирония и респективно мъжоирония, т.е. ирония към един определен мъж). Все пак трябва да отбележа, че тренажорът не е „скъп сушилник“ и наистина се използва. Това, разбира се, не ме спира постоянно да си представям как биха изглеждали нещата без него… ех, мечти.

Друго важно уточнение е, че стаята съвсем не е завършена – предстои ни да добавим килим, да решим дали искаме завеси или не (заради това са и частите от корниз на стената), снимки или картини на стените, може би огледало, както и, разбира се,  да решим дали новата подредба е работи за нас.

Може би вече се питате: „Добре де, Вили, защо не поставихте дивана пред прозореца още в самото начало? Не е ли логично телевизорът и дивана да са един срещу друг.“ Може би, но ние имахме своите причини. Първо се притеснявахме, че допрян до прозореца вместо до стената дивана няма да е толкова удобен – възглавниците могат да бъдат облегнати от части на стената, а на прозореца няма как. За щастие това се оказа пълна заблуда – учудващо, но факт – така е много по-удобно. На второ място мислехме, че стаята ще изглежда по-малка. Това също се оказа не до там вярно – мебелите са по-близо един до друг в пространството, но всъщност човек има усещане за наслагване, дълбочина и тризмерност . Освен това сега бихме могли да добавим някои друга мебел до маслинено зелената стена в дъното (естествено, първо ще трябва да намерим нов дом на крос-тренажора). Друга причина беше, че с настоящата подредба телевизорът е твърде близо до седящия на дивана, но това има свеото решение – ние почти не гледаме телевизия, така че за сега това не ни тревожи особенно. Ако все пак гледаме разстоянието е долу-горе поносимо, както съм демонстрирала по-долу:

Знам какво си мислите за тази снимка  – кадърът от телевизора е подбран специално , за да си отива с цветовете от терличките и свещите в дъното. Ако не сте си го помислили значи не сте маниаци на тема съчетаване на цветовете като мен. Което е добре! Ако сте си го помислили – обадете ми се, психолозите  правят отстъпки за групи.

Но да се върнем на новата ни подредба. Влюбена съм в нея и поради още една причина. На някой може да му изглежда незначителна, но за мен е огромна, а именно первазът на прозореца. Направихме го достатъчно широк, за да го използваме като рафт, на който за сега има цветя и малко сладки спомени от морето, но е много удобен и за чаши с чай, книги и други дребни неща (като кутии с шоколадови бонбони, например). Всъщност, аз винаги съм харесвала много онези вградени кушетки до процорците, които сигурно сте виждали  по филмите. За съжаление те не са много разпространени по нашите географски ширини, а изглеждат толкова удобни и уютни, идеални за четене на книги на дневна светлина до прозореца. Нашата нова подредба много ми напомня на това.

О, и една вметка – сигурно забелязахте бялата чаша със синя вътрешност. Ако не сте – засрамете се. Това е една от чашите, създадени от Екатерина Лашова, за която писах тук. Бях обещала да снимам нашите – тук е поне едната. Мисля че, се брои за обещание – спазено, съвест – олекнала (това последното май не звучи много добре).

А това са малко детайли от декорацията у дома. Както виждате – хванали сме се здраво за морската тематика и все още отказваме да приемем, че зимата  идва. Скоро обаче е Никулден, а по традиция в къщи Коледните приготовления и украси започват на този ден и тогава май ще трябва да приберем временно морските звезди и рапанчето с посадения сукулент. Освен ако не направим украсата в морско-коледна, фюжън тематика. Звучи забавно! Внезапно се развълнувах! А вие?!

Read Full Post »

Дилемата с избора килимче продължава. Главно защото не успях да стигна до Икеа този уикенд (затова пък прекарах една вълшебна събота в компанията на приятна женска компания и едно прекрасно бебче, за което ще пиша по-нататък. Подсказка: имаше и един малък „направи-си-сам“ проект).  През това време се опитах да облекча взимането на решение като си представя как ще изглежда всеки един от избраните килими на мястото на рогозката. И понеже не се получи просто да си го представя се опитах да го фотошоп-на или по-точно корелдроу-на (да, знам, че няма такива думи :)). Ето и най-сполучливия опит. Моля, не се възмущавайте на неуменията ми в дигиталния дизайн – те са точно толкова аматьорски колкото и тези в интериорния):

Май, не е зле, нали?

Ако искате да споделите мислите си с нас – моля, оставете коментар! Ще се радваме да видим вашите идеи, съвети и изобщо всичко, което ви се върти из главата (малки любопитковци – това сме ние :))

Read Full Post »

След като по-рано направих някои уточнения относно това колко бавен и изпълнен с колебания е процеса по взимаме решения за обзавеждането и декорирането в къщи, мисля че е време да докажа изложените твърдения. И така. Първата дилема, за която ще си призная без капка срам (може би с една мъничка капчица) се отнася до кухнята. За мен кухнята е едно от най-важните места в дома. Тя е място, където се събира цялото семейство (в нашия случй „цялото“ сме двама, но все пак!), където посрещаме приятели и роднини, и където задължително трябва всичко да е много функционално, но също така и уютно.  Именно функционална и създаваща усещане за уют трябваше да бъде и постелката в кухнята. Казвам постелка, тъй като преди още да имам конкретно решение си представях нещо средно между килим и черга. Нещо, което да е достатъчно ненатрапчиво и съвременно като килим, но също така да има някаква геометрична шарка – хоризонтални или вертикални раета, така че да се съчетава с рустик-стила на кухненското обзавеждане.

И така, при една „опознавателна визита“ на Икеа се оказа, че визитата май няма да е толкова опознавателна колкото водеща до няколко  импулсивни покупки. Една от тях беше нещо средно между килим и рогозка EGEBY – изтъкана от естествени материали, кант от плат и силиконова подложка, за да не се хлъзга. Нещо като ъпгрейдната рогозка, просто идеална! Но нали се сещате аз исках тя да е на раета. Имах план и за това – ще ги боядисам сама. Не знах с какъв вид боя и как , но при цена от 55 лева за ръчно такана рогозка беше ясно – аз и Икеа имаме сделка! Когато обаче, се прибрахме вкъщи и сложих рогозката на пода резултата беше леко разочароващ:

Всъщност, на снимката нещата изглеждат доста приемливи, но на живо рогозката има сиво-жълтеникав отенък, т.е. като цяло цвета не беше подходящ  – нито достатъчно сливащ се с останалите в кухнята, нито пък открояващ се с нещо. Ясно ми е, че повечето хора биха вдигнали рамене и биха казали – еми, каквото такова, но не и аз! Вярна на стила си аз реших да се потормозя малко и отсякох  – това не е нашето вълшебно килимче. За щастие, Икеа приемат върнати стоки (или поне така пише на сайта им) като в случай, че опаковката е нарушена предлагат замяна. Това ме устройва напълно, защото след като разгледах електронния им магазин открих някой много симпатични килими и черги:

1. Номер едно е Herrup в тъмно морско синьо, с рамери 150х80см.

2. Andrup, тъкана черга, размери 130х70см.

3. Signe – черга на тъмно сини и бели раета, с рамери 60х90см, т.е. вероятно ще са две, но пък при цена от 4,99лв/брой едвали има място за притеснения.

4. Renate – 180х80см, но пък само за 45 лв.

Единствения проблем е, че сега задачата пред моята супер колеблива натура се усложнява още повече… да избираш каквото и да е е трудно, а между 4 – ужас! Какво си причиних!

Read Full Post »

Всъщност, заглавието „Преди и след“ е малко подвеждащо, просто защото „след“ няма. У нас кухнята е мястото с най-голям „трафик“, центъра на дома и поради това тук нищо не остава същото дълго време.  Ситуацията в момента е по-скоро „Mежду преди и след“!

 И понеже кухнята е много важно място, когато започнахме ремонта преди малко повече от година, именно с нея се заехме първо. Така че, нека преди да разкажа какво и как се променя тук първо „да отидем до извора“,  или в нашия случай до старите снимки. Ето как изглеждаше нашето „бебче“ преди да се погрижим за него:  голям трегер по средата на стаята, странно решение за осветлението над още по-странно разположения бар по средата на нищото и в пълно разностилие с кухненското обзавеждане, стени и таван, боядисани в комбинация от прасковено и патешко жълто и изгорен кухненски плот:

Както се вижда от снимкте: положението никак не беше прасковено, а-а розово исках да кажа! Преди да продължим, с каквото и да  е друго трябваше да се заемем със:

1. Боята

2. Смяна на кухненския плот

3. Премахване на бара и осветлението, монтирано на висящата ламперия

4. Да добавим нови осветителни тела

5. Да изберем маса и столове

Първата важна крачка беше избора на цвят за стените и тавана. Като хора, които вярват в силата на цветовете в интериора и влиянието, което те оказват върху хората, решихме да заложим на нещо едновременно свежо и успокояващо, естестено и меко. Какъв по-естествен цвят от зеленото – то е навсякъде в природата. Освен това зеленото чудесно се съчетава с топлите нюанси на кухнята в цвят череша. Този избор беше лесен (май ми беше за пръв път). Избрахме акрилатните бои с марка Хамелекон – код F065 за тавана (много бледо млечно зелено), G061 (светло зелено) и L065 (наситено тъмно зелено). Тук трябва да призная, че веднага след като донесохме в къщи боята направихме няколко проби на стените – просто за да сме сигурни, че това са нашите цветове. И да – имаше гледане, мислене и колебаене, и после още малко от същото… нищо неочаквано. Но, когато се решихме да „изцапаме“ стените резултатът беше вълшебен. Не е ли боята  най-бързия и магически начин на промениш едно помещение!

Последваха още няколко малки нововъведения „между преди и след“, за които ще разкажа в следващите публикации.

През това, време ако желаете да споделите нещо с нас – моля, оставете коментар! Ще се радваме да видим вашите идеи, съвети, въпроси и изобщоо всичко, което ви се върти из главата (малки любопитковци – това сме ние :))

Read Full Post »

Това е една от първите ми публикации в блога, така че мисля да изясня нещо още в самото начало. Нещо за това как взимаме решения… Ето, блогът е само на няколко дни, а вече започнах с откровенията, някой да ме спре! Добре де, вече започнах, ето го и признанието – колебанието е първата ми природа! Пуснете камъка, моля. Какво да се прави, такава съм – често взимам решения в последния момент, нали знаете – когато ножа опре до кокала, яйцето до дупето… схващате картинката. Когато, обаче, става въпрос за дизайна на моя дом колебливостта ми е пословична. Чувала съм, че има хора, които успяват да обзаведат и декорират дома си в рамките на два месеца след като се сдобият с него. Трудно ми е да си представя как успяват, но е факт. Това, обаче,  просто не е начина, по който ние в къщи правим нещата. И не мога да не се запитам: Защо се получава така ( това май прозвуча като Кари от „Сексът и градът“). Ето ги моите причини:

1. Мястото. Когато избираме мястото, където ще живеем, ние се стремим то да отговаря на основните ни изсквания. Когато ние търсехме нашия бъдещ дом искахме той да е светъл, с просторни стаи, големи прозорци и още мног други неща. Когато, обаче, вече трябваше да започнем с първото – цветовете на стените задачата беше по-трудна. Защо? Просто защото имахме нужда да почувстваме мястото. Когато боята се нанася в едно помещение, често пъти тя изглежда по-различно от цвета в картелата. Да вземем цвета на боята в спалнята. Смятате ли, че това е телесен цвят:

Не, нали! Но отблизо изглежда доста по-неутрален:

Светлината в стаята се отразява в мебелите подчертава едни подтонове и омекотява други. Интересното беше, че без мебели две от стените първоначално изглеждаха лилави. Веротно отразявайки се в тъмното венге на мебелите нашата спалня получи своя светлорозова аура. Прекрасно, стига да не сте от онези хора, които не си мечтаят за розово великолепие!

2. Наследството. Тук нямам предвид голяма сметка в чужда банка, завещана от далечна пралеля. Животът (както и декорирането на дома) би бил доста по лек тогава. Говоря за онези хубави (или не чак  толкова хубави) неща, останали от предишните собственици. В нашия случай това бяха интериорните врати, подовата настилка, банята и кухненското обзавеждане:

Не е малко, като за начало. Въпросът беше кое от това, с което разполагаме да прегърнем горещо и кое да изгоним като мръсно коте (знам, това е жестоко – до-добре да го изкъпем и осиновим, нали, мило? Кажи „да“! Никога няма да каже „да“! :(). И въпреки че нашето наследство (освен кухнята) не бяха любовта на живота ни решихме да работим с това, което имаме в името на следващата точка, а именно:

3. Бюджетът. Тук вече става въпрос за онази неизбежна и досадна част във всяко едно вълнуващо и ново начинание! Но за това, пък, имаме време и нерви, които да хабим докато търсим най-подходящото и евтино решение. Нали знаете онези клишета за това, че времето е пари, както и любимото на всички майстори: „Едно нещо не може да бъде едновременно бързо, качествено и евтино“. В този смисъл ние съвсем не залагаме на бързината.

4. Решенията. Винаги е трудно да се вземат решения, но това е още по-трудно когато трябва да се съобразяваш с горните 3 точки. А когато трудното взимане на решения е съчетано с двама доста неопитни млади хора, нещата изглеждат още по-сложни. Всъщност, това е и една от причините да започнем този блог –  да се мотивираме най-накрая да довършим нещата, които обмисляме от толкова време (когато кажеш пред света, или по-скоро пред тримата човека, които четат блога ти, че ще направиш нещо е доста по-неловко, ако се размотаваш и не го довършиш, нали?), да споделяме пробите и грешките си, пък дано помогнем и на друг, който търси решение и  ако имаме късмета – да получим някоя полезна идея от блог-пространството.

Това беше моето оправдание обяснение за това как се случват нещата при нас докато се опитваме да превърнем малкия ни апартамент в Home Beauty. Сигурна съм, че ще чуете още много оправдания … наред с колебливите терзания, проби и грешки на едни хора, които не знаят какво точно искат, но искат то да е най-доброто!

Read Full Post »