Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Пролет’ Category

Запознайте се с Плевел. Плевел започна живота си като малко стръкче с три тънки листенца. Появи са мястото на една загинала бегония и дълго време си мислех, че е по добре да го отскубна и да изхвърля пръстта. Но Плевел се оказа се оказа упорито същество – живееше напук на факта, че не го поливам. Надигаше малката си детелинеста главица все по-високо и по-високо над ръба на саксията. Скоро се появиха още листенца и стана ясно, в Плевел май не е просто плевел. Започнах да го поливам, а  Плевел ми се отблагодари с най-прекрасните розово-лилави цветове още преди да се стопи снега навън. Всеки ден излизат още и още нови пъпки и май няма намерение да спира да цъфти в следващите няколко седмици. 

 

 Плевел ме изненада, смая ме с красотата на цветовете си. Но това с което най-много ме изненада беше, че си цъфти на моята тераса напук на незаитересоваността ми. Не му беше нужна моята любов и грижа за да оцелее, както останалите ми растения. Той се пребори за правотото си на място под слънцето. След кратка справка с Гугъл се оказа, че си има нежно латинксо име – Oxalis rubra.

 

Благорадна съм на Плевел. Той ми напомни, че лятото идва  (някак сред работа и задачи изпуснах пролетта). А човек не бива да оставя тези така важни неща (и сезони) да му се изплъзват! Пожелавам ви прекрасна пролеттно-лятна петъчна вечер и още по-прекрасна и свежа съботна утрин. Моята ще е таквава, разбира се, не без помоща на милия ми Плевел.

 

 

Read Full Post »

Знам, знам, не пиша, не пиша и в един момент изскачам с публикация, и то за миналата година. Такава съм си аз – загадъчна и непредсказуема (и малко самоиронична ;)). Всъщност, тази публикация е благодарение на моята мания симпатична склонност да снимам разни неща в детайли и по много кадри, под всякакви ъгли, подредби, в разни аранжировки, различни фонове, ъгли на светлината и така нататък. Всеки, който имал нещастието да търси нещо в моя компютър е виждал фотосесиите на цъфналите череши зад блока, орхидеи, тревички, саксии, бели морски камъчета, рапан с посаден в него сукулент, козички, новородени зайчета и котета на село… списъкът е безкраен и все по-срамен. Резултатът е изтъняваща памет на външния хард и още по изтъняващ семеен  бюджет поради закупуване на още външни хардове. Новата ми мечта – 3 терабайта.  

И така, в една от онези безкрайни папки с много „еднакви“ снимки (това не са мои думи – те са уникални, всяка една сама за себе си!) попаднах на едни снимки от миналия Великден и по-точно миналия Велики четвъртък. Тук трябва да поясня – Велики четвъртък е най-любимия ми празничен ден след моя рожден ден, Моя имен Ден и Коледа. По-любим ми е от самия Великден – колене на малки агънца и чупене на боядисаните с толкова старание яйца – това не е моята бира кора за яйца. Всъщност по време на така нареченото „борене с яйца“ вкъщи често може да се чуе „Не това, другото, не него, вземи онова по-грозното/напуканото/счупеното от едната страна“. Знам, знам, досадна съм.

Както и да е, нека преминем към по-забавната част – милионите снимки на великденски яйца и най-вече нека ви разкажа за техниката за боядисване, която използвах. А именно – боядисване с коприна. Това е една доста различна техника за боядисване на великденски яйца, на която попаднах случайно в P’interest, извстен още като моята странна пристрастеност (е, не е като да ядеш перилни препарати и да живееш на семейни начала с кукла, но ако сънуваш сайт това е странно, нали). Между другото, ако чувате за пръв път за P’interest значи не сте чели достатъчно внимателно блога ми = 10 черни точки срещу вашето име в списъка ми . Мислите че нямам списък на читателите ми, помислете пак – толкова сте малко, че ви познавам до един, хехе.  Побиха ли ви тръпки, а, хаха!

Ок, за твори път – както и да е,  нека преминем към „забавната част“ . Вече си мислехте, че никога няма да дойде нали? Аз също. А-алилуя:

Указание за боядисване на великденски яйца с коприна

Стъпка номер 1: Отивате в първия възможен магазин втора употреба и купувате най-грозната риза от естествена коприна.

Предупреждение: 1. като казвам най-грозната имам предвид наистина най, най- грозната:  шарена до припадък, търсете розово, червено, черно, зелено, синьо. 2. не вярвайте на продавачките, които може да се опитат да ви продадат някоя изкуствена коприна или пък още по лошо – вискоза или друг разтеглив плат. Потърсете етикетче от вътрешната страна на някой шев, някъде до етикета Made in India/Taiwan/Cambodia. 

Стъпка номер 2: Ако не успеете да намерите риза в магазина за втора употреба, жертвайте някоя много стара вратовръзка на баща си/ дядо си/ мъжа си. Ако са ви ядосали предвеликденски като са се заканили да намерят най-големия борец сред най-красивите ви яйца още по-добре – ще си го  заслужили! Отново внимавайте жертвената вратовръзка да е от коприна и да е много грозна. Колкото повече цветове и геометрични фигури – толкова по-добре. Мисля, че модата от 90-те години при вратовръзките напълно отговаря на тези критерии.

Стъпка номер 3: Изберете от магазина най-белите яйца. Така ако цветовете са твърде бледи ще изпъкнат една идея по-добре.

Стъпка номер 4: А сега забавната част – накълцвате обекта на малки парченца, като избирате най цветната част от плата.

Стъпка номер 5: Вземате яйце, намокряте леко повърхността за по-лесно залепване на парченцата плат.  Облепвате цялата повърхност на яйцето, завивате в парче чист памучен плат и връзвате здраво (стар чаршаф върши чудесна работа). Внимавайте да поставите плата с боядисаната част към яйцето. В противен случай цвета е много блед.

Стъпка номер 6: Слагате яйцата в тенджара с вода и добавяте половин чаша оцет. Варите колкото да се сварят яйцата, махате от котлона и оставяте да изстинат около час във водата.

Стъпка номер 7: Отвързвате белите парчета (който вече не са така бели) и се наслаждавате на получените фигури. Едно е сигурно – няма две еднакви яйца и са прекрасни. После човек как да не прави забележки, когато хората посягат към най-красивите…

Стъкпа номер 8: Правите им гореспоменатата фотосесия:

 – в композиция маргаритка

– в хореография Break Battle – срещу техни приятелчета в седефена боя

– подредени прилежно като дечица на първия учебен ден

– под малко по-фенси ъгъл

И знам, че цветовете на тези снимки са ужасни – повечето са снимани вечер със седемгодишна „сапунерка“. Така или иначе аз им се радвам, било то и една година по-късно. Нали са ми дечица…

А сега чувам новите да ме викат от хладилника… изчезвам! Весело боядисване на всички!

О, и понеже вече ме познавате и знаете, че може да не пиша до… Коледа, нека ви пожелая прекрасен Великден с най-любимите ви хора, бъдете щастливи напук на всичко и достатъчно силни, за да поемете кръста си, колкото и тежък да той!

Read Full Post »