Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Friday Inspirations’ Category

Запознайте се с Плевел. Плевел започна живота си като малко стръкче с три тънки листенца. Появи са мястото на една загинала бегония и дълго време си мислех, че е по добре да го отскубна и да изхвърля пръстта. Но Плевел се оказа се оказа упорито същество – живееше напук на факта, че не го поливам. Надигаше малката си детелинеста главица все по-високо и по-високо над ръба на саксията. Скоро се появиха още листенца и стана ясно, в Плевел май не е просто плевел. Започнах да го поливам, а  Плевел ми се отблагодари с най-прекрасните розово-лилави цветове още преди да се стопи снега навън. Всеки ден излизат още и още нови пъпки и май няма намерение да спира да цъфти в следващите няколко седмици. 

 

 Плевел ме изненада, смая ме с красотата на цветовете си. Но това с което най-много ме изненада беше, че си цъфти на моята тераса напук на незаитересоваността ми. Не му беше нужна моята любов и грижа за да оцелее, както останалите ми растения. Той се пребори за правотото си на място под слънцето. След кратка справка с Гугъл се оказа, че си има нежно латинксо име – Oxalis rubra.

 

Благорадна съм на Плевел. Той ми напомни, че лятото идва  (някак сред работа и задачи изпуснах пролетта). А човек не бива да оставя тези така важни неща (и сезони) да му се изплъзват! Пожелавам ви прекрасна пролеттно-лятна петъчна вечер и още по-прекрасна и свежа съботна утрин. Моята ще е таквава, разбира се, не без помоща на милия ми Плевел.

 

 

Read Full Post »

Учих немски четири години в гимназията редовно като втори чужд език. Освен това всяка събота ходех на курс… Повтарям: цели четири години немски, всяка събота, от сутрин до вечер, пролет, лято, есен, зима… е добре, без лятото, но все пак! О, и на края на всеки срок имаше изпити за приравняване. Който не знае какво са „приравнителни изпити“… е един много щастлив човек! В интерес на истината, докато го учех искренно вярвах, че немският ще ми е много полезен в живота, в професионалното развитие, в нещо. Ето, че това нещо се намери – осем години след завършване на гимназия, най-накрая немският ми беше от полза на Weinachtsmarkt. За немско-не-говорящите това е Коледният пазар по западен модел, разположен от няколко дни в центъра на София.

Ето защо: на Weinachtsmarkt още в началото правят впечатление няколко неща. Първо,  всички табелки по щандовете са на немски, второ – опашките от чакащи са дълги само пред два щанда. Ако сте като мен ще се наредите на най-дългата опашка, защото такова е правилото – след като има много хора, значи е това е мястото. Да, ама не – хора има, но те явно са бягали от часовете по немски (или просто не са имали щастието да го учат). И така, който не е внимавал в час не знае разликата между Weinhaus и Glühweinhaus, а именно – на първото, щанда за вино не продават греяно вино… голяма грешка да се наредите на тази опашка, ще изпуснете много.  Немското греяно вино е страхотно –  ароматно, сгряващо, чиста проба Коледно настроение в течно агрегатно състояние. Как да не се радва човек, че знае немски и на коя опашка да чака.

А сега сериозно. Ако се чудите как да преборите зимната умора (само аз ли страдам от нея) и да почувствате Коледното настроение тези почивни дни, пробвайте с Weinachtsmarkt в градинката между Софийски университет и Народното събрание. Препоръчвам да отидете вечер когато светлините от украсата и Александър Невски греят особенно празнично, пък и привечер е по-студено и ще имате извинение да изпиете една (или две) чаши греяното вино за стопляне :) Гарантирам, че ефекта е чуден – чуден по Коледно му!

Read Full Post »

Днешното петъчно вдъхновение идва от изящните творби на Екатерина Лашова.  Защо реших да ви представя тях? Напоследък температурите навън все по-настойчиво (и смразяващо) се опитват да ми напомнят, че зимата идва. Аз по принцип гледам да не им обръщам внимание и общо взето всяка година ми се случва едно и също нещо – в отказа си да призная, че лятото си е отишло почти пропускам есента. Забелязвам, че е дошла чак когато над 90% процента от листата по дърветата пожълтеят, почервенеят, а понякога дори когато почти опадат по земята… И така есента за мен продължава не повече от две седмици. Живея в пълно отрицание, че зимата идва до момента, в който не осъзная, че само след месец е Коледа! Точно това се случи с мен вчера. А за да е по-поносима мисълта, че зимата с нейните виелици, студове и ледове ще са тук до месец мисля, че е добре да се стоплим с малко идеи за нещо, което всеки обича – подаръци.

И така се сетих за прекрасните чаши на Екатерина Лашова. Те отдавна са в списъка ми с любими подаръци за любими хора, а преди няколко месеца и ние в къщи се сдобихме с две от нейните творения. И трябва да си призная  – пиенето на каквото и да е никога до сега не ме радвало толкова . За съжаление, днес не успях да ги снимам (лош блогър, лош!), но петъчният пост не може да чака. Обещавам да ги покажа скоро, а до тогава се насладете на страхотните им форми от снимките в сайта на Екатерина Лашова:

Невероятни, нали? Истинско доказателство, че един толкова банален предмет като чашата, в която пием кафето си, може да бъде и изящна, и закачлива, уникална, странна в най-добря смисъл … изобщо всичко, което ни носи добро настроение. Именно това ми харесва най-много в нейните творби и като цяло в порцелана – те са уникални малки предмети на изкуството, но едновременно с това са и функционални. Малко изкуство на рафта с чашите – красиви, крехки и нежни като сняг, ухаещи на чай с мед (поне моята).

И така, това е моето вдъхновение за вас в този студен петък, почти месец преди Коледа.  А ако някой реши да изненада мен с една такава  обещавам, наистина ще бъда много изненадана – просто, защото всички са различни и уникални!

Петък е любим ден на всички – края на работната седмица, денят, в който приключваме проектите си и планираме следващите два почивни дни. И тъй като повечето малки или по-големи ремонти и домашни  проекти по декорация, обзавеждане и т.н. се правят през уикенда, мисля, че най-доброто време, в което да съберем малко вдъхновение е именно петък. Във Friday Inspirations пиша за местата, хората, пътуванията, малките неща и изобщо всичко, от което може почерпим вдъхновение :)

Read Full Post »

Според синоптиците изминалият уикенд беше един от последните топли и слъневи дни за годината. Въпреки, че аз тайно се надявам отново да са сгрешили и хубавото време да се върне, не ми се изкаше да рискуваме и да пропуснем шанса да се потопим в златистата му красота. А къде есента е най-красива – в гората, разбира се, и възможно най на юг – в Мелник!

Има нещо в тези скали и малките старовремски къщи, което те кара да се чувстваш като в американски уестърн и стар български филм едновременно. Много приятно, различно, интересно. Мелник има изненада за посетителите си: той е най-малкият град в България, но пък там се намира най-голямата възрожденска къща в България.  Именно тази къща – толкова добре запазена, огромна, спокойна и красива ме накара да се замисля затова, че интериорният дизайн не е нещо ново. Днес в градовете сме заобиколени от примери на съвременната архитектура и дизайн – минимализъм, изчистените форми, стъклени фасади и сиви тонове. Те, разбира се, имат своя собствена красота, но на мен лично ми липсва еклектиката и прехода от старото към новото, липсват ми красивите детайли от миналото, детайли като тези в Кордопуловата къща. Както споменах по-горе, тя е най-голямата възрожденска къща, но това съвсем не е единствената и характерна черта. Те са много! Например тези божествени венециански витражи над наровете в салона и трапезарията.

Представете си да пиете чай по изгрев и цветните сенки от витражите да шарят по стените и тавана – истинско вълшебство! Или пък да  седнете пред едно от двете огнища – кара те да се пресегнеш за приказките от „1001 нощ“ и да четеш до сутринта.

Или тази зимна градина! Дори и занемарена тя е като извадена от съвременно списание за интериорен дизайн.

Едно нещо е сигурно – обитателите на Кордопуловата къща са знаели как да живеят, а нейният интериор е изцяло подчинен на техните нужди и разбирания за живота. Старите майстори, които са създавали  тази къща преди повече от 250 години са знаели какво правят и тя продължава да вдъхновява и до днес. Иска ми се да виждам по-често красиви детайли като тези тук, а защо не и в съвременния дизайн. Тази къща ме кара да помечтая, а какво повече да иска човек от последния топъл есенен ден!

Петък е любим ден на всички – края на работната седмица, денят, в който приключваме проектите си и планираме следващите два почивни дни. И тъй като повечето малки или по-големи ремонти и домашни  проекти по декорация, обзавеждане и т.н. се правят през уикенда, мисля, че най-доброто време, в което да съберем малко вдъхновение е именно петък. Във Friday Inspirations пиша за местата, хората, пътуванията и изобщо всичко, от което може почерпим вдъхновение :)

Read Full Post »