Feeds:
Публикации
Коментари

Да, дойде времето на класическите коледни песни, подготовката за празниците, подаръците. Само снега все още липсва. Дори днес като се събудих в просъница ми се стори, че е вялало, за съжаление не беше… Но си спомних чувството от детството когато ставах сутрин, а навън беше натрупало и нямах търпение да изляза навън с шейната.

И така в мечти по дебелата снежна покривка реших тази Коледа украсата у дома да бъде в класическите цветове -зелено, червено и най-вече бяло. Обичам всяка Коледа да имам определена тема или преобладаващ цвят. Миналата година елхата ни беше решена в розово. Горкия мъж в къщи! Той слава богу, не го прие като опит за феминизация и одобри декорацията. Ще видя дали имам снимки от миналата година и ще ги публикувам. (Кого залъгвам, аз имам снимки от абсолютно всичко! Със сигурност ще намеря нещо).

Да се върнем на тазгодишната декорация. След като избрах тематиката „Бяло и снежно“, попаднах на следната снимка в Pinterest:

Супер вдъхновение! За съжаление не знаех как да постигна ефекта на този релеф със снежинките. Трябваше да импровизирам. Ето и как направих моите:

Материали:
– моделин (бях го поръчала преди време от сайта на Армстронг Арт Център)
– точилка
– чаша с остър ръб за изряване
– формички за сладки (от Jumbo, около 4 лева за пакет от 6 формички)
– остър нож
– златист спрей
– хартия за печене
 
Указания стъпка по стъпка:
1. Първо си отрязах парче от моделина и го разточих с дебелина половин сантиметър върху хартия за печене. Някои от фугурките разточих и с по-малка дебелина, също се получиха, но не съм сигурна дали след време няма да станат по-крехки и да се счупят.  Мисля, че най добрата дебелина е 5-6 мм. И още нещо – за да е по-лесно разточването, пък и да не си изцапам точилката сложих  върху моделина парче стреч фолио.
 
2. От тук вариантите за постигане на релефа са няколко. Предполагам, че много добър ефект би се получил с шампи за коледни сладки. Такива се продават в онлайн магазините за сладкарство. Тъй като аз нямах такива под ръка, пък и тяхната цена е около 30-40 лв. реших да използвам това, с което разполагам. А именно:
 
– 2 бр. ръчно плетени на една кука карета, мил подарък от бабите на Любимия
– дантела от покривка
– кърфица
– рамка за снимка
– чук за пържоли
 
3. Щампа с каре: За да не изцапам карето го поставих върху стречфолио над разточения моделин. С формичката за сладки изрязах моделина. Друг начин е да се отпечата с чаша с остър връх кръгове върху моделина и после да се изреже с нож. Това е по-лесен вариант от това да се изреже директно с чашата, защото тогава моделина влиза в нея и изваждането е доста трудно.  
 
 
 
Да не забравим и дупката за панделката: 
 
 
 
4. Щампа с дандела: Начинът на отпечатване е същият. Важното тук е данделата да е достатъчно релефна, за да се отпечата върху моделина.
 
 
5. Рисунка с карфица: С главата на карфицата щамповах топките върху елхичките.
 
 
С острата част начертах лъчи на звезди.
 
 
 
6. Щампа с рамка на снимка. Тази щампа ми стана любима. Имам рамката от две години, подарък ми е от моята шефка за рожденния ден и много си я харесвам.
 
 
 
7. С чука за пържоли. С лед като пробвах с рамката, се разтършувах из кухнята. Идеята с чука е по-ексцентрична, но пък доказва, че щампите могат да се правят буквално с всичко, което ви е под ръка.
 
Забравих да снимам всяка фигурка поотделно, но тук можете да видите всички видове. Ще познаете ли коя фигурка по кой „метод“ е направена? Подсказка: чука за месо оставя повтарящи се дупки като звездички.
 
8. Следва изпичане за 15 минути във фурната на възможно най-ниската температура. Аз изпекох моите на около 45 градуса, като държах вратата на фурната открехната. Добре е да се наблюдават – ако по повърхността им се появят мехурчета ги вадете веднага. След като ги извадите от фурната не ги пипайте поне 1 час докато изстинат напълно, защото когато се загрее моделина се разпада лесно. Добра идея е под формичките да сложите хартия за печене. Тя попива течността от моделина, която излиза при нагряване.
 
9. Исках да добавя малко цвят, за да изпъкнат релефите. За целта използвах златист спрей, който нанесох с тънка четка.
 
10. За окачване използвах градинарска тел, която оформих като кукички. Друга идея е да използвате панделка с коледни мотиви или тънко въженце.
 
Съвет: в магазините за художнически материали в интернет, както и „оффлайн“ се предлагат различни ведове глина. Аз използвах моделин, защото това имах подръка и съм доволна от резултата. Ако изберете бързосъхнеща глина ще избегнете момента с изпичането на фигурките, но ще трябва да изчакате ден-два до пълното им изсъхване.
 
Бюджет за този супер лесен проект: 4 лв. (формички за сладки) + 9 лв. за моделина (стига за около 70 бр. фигурки за елха) = приблизително 13 лева.
 
Това е от мен за сега. Снимки на останалата украса у дома – утре! А сега е ваш ред: Какво използвахте за украса тази година? Луканка? Кифлички? (Ако не сте чували за такава, моля справка – новинарските емисии на националните телевизии от последните дни). Някой да е използвал чук за месо или рамка за снимка в нетипично за тях предназначение?  Хайде, признайте си. Обещавам, няма да кажа на никой!
Реклами

Weihnachtsmarkt в София

Учих немски четири години в гимназията редовно като втори чужд език. Освен това всяка събота ходех на курс… Повтарям: цели четири години немски, всяка събота, от сутрин до вечер, пролет, лято, есен, зима… е добре, без лятото, но все пак! О, и на края на всеки срок имаше изпити за приравняване. Който не знае какво са „приравнителни изпити“… е един много щастлив човек! В интерес на истината, докато го учех искренно вярвах, че немският ще ми е много полезен в живота, в професионалното развитие, в нещо. Ето, че това нещо се намери – осем години след завършване на гимназия, най-накрая немският ми беше от полза на Weinachtsmarkt. За немско-не-говорящите това е Коледният пазар по западен модел, разположен от няколко дни в центъра на София.

Ето защо: на Weinachtsmarkt още в началото правят впечатление няколко неща. Първо,  всички табелки по щандовете са на немски, второ – опашките от чакащи са дълги само пред два щанда. Ако сте като мен ще се наредите на най-дългата опашка, защото такова е правилото – след като има много хора, значи е това е мястото. Да, ама не – хора има, но те явно са бягали от часовете по немски (или просто не са имали щастието да го учат). И така, който не е внимавал в час не знае разликата между Weinhaus и Glühweinhaus, а именно – на първото, щанда за вино не продават греяно вино… голяма грешка да се наредите на тази опашка, ще изпуснете много.  Немското греяно вино е страхотно –  ароматно, сгряващо, чиста проба Коледно настроение в течно агрегатно състояние. Как да не се радва човек, че знае немски и на коя опашка да чака.

А сега сериозно. Ако се чудите как да преборите зимната умора (само аз ли страдам от нея) и да почувствате Коледното настроение тези почивни дни, пробвайте с Weinachtsmarkt в градинката между Софийски университет и Народното събрание. Препоръчвам да отидете вечер когато светлините от украсата и Александър Невски греят особенно празнично, пък и привечер е по-студено и ще имате извинение да изпиете една (или две) чаши греяното вино за стопляне :) Гарантирам, че ефекта е чуден – чуден по Коледно му!

Въпрос: какво прави една Жена сама в къщи когато Мъжът е на тиймбилдинг извън града за ден и половина?

Отговор А: Чисти  и готви през цялото време.

Отговор Б: Пише магистърска теза.

Отговор В: Размества мебелите така, че Мъжът да не може да познае дома и да съжали, че е оставил Жената сама в къщи (ха-ха пъклен план!). О, и изгаря едно чисто ново перде, почти съсипва една ютия, и… май това е всичко.

Който посочи отговор Б – позна! Честито на печелившите. А сега кой ще ми помогне да намерим тази Жена с написаната дипломна теза, за да препиша от нея!

Както казват: “ Пътят до Ада е осеян с добри намерения“. Точно такива добри намерения имах и аз за уикенда – малко чистене (готово), малко готвене (също) и цялото останало време писане на дипломната ми работа. Никакви интериорни промени, никакви пердета и разместване на мебели, никакъв блог… Но нали знаете как точно когато човек трябва да учи получава най-голямо вдъхновение да свърши разни супер „спешни“ неща – да си нареди книгите по азбучен ред, да преподреди целия гардероб с дрехи (и да пробва по-голямата част, за да види дали му стават), да измие терасата, да разчисти мазето… Изобщо неотложни дейности!

Както и да е – свършеното свършено. Нека ви покажа резултата от усилената академична работа, която кипеше в „Къщата на знанието“ (за който не разбра става въпрос за в къщи, важно уточнение, знам!). И така, това е една стара снимка, от която можете да добиете представа как изглеждаше хола преди да седна да пиша дипломна работа (и приблизително както го остави моят нищо неподозиращ любим):

 

А това е малко по-различна подредба:

Снимките са правени малко след като ни беше доставен дивана преди почти една година. Произведоха го по наша идея в Итал Мебел, като искахме да бъде възможно най-функционален. Основното ни желание беше диванът да се разтяга, за да имаме допълнително легло за гости, а табуретката е едновременно ракла, също така  лежанка, когато е поставена Г-образено спрямо дивана. Освен това е много удобна мека поставка за краката, а с една табла я превръщаме в масичка. 5-в-1, любимото ми! Но това бше преди, ето това е резултата „След“ :

Много по-добре нали? Въпреки, че сега стаята изглежда по-малко просторна, тя има доста по-уютен и завършен вид. Освен това, въпреки, че диванът е почти в средата на стаята той не представлява никакво препяствие за предвижване от стаята в дъното до кухнята. Нещата сега са някак по-центрирани, а пространството „събрано“ – прозорецът, диванът и секцията са почти симетрични едни спрямо други.

Присъдата от гореспоменатия Мъж беше „Супер!“, така че май засега това ще е подредбата в къщи. Какво облекчение, че Дечо (да, така се казва „Мъжът“, край на мистерията :)) няма нищо против промените. О, подередбата вкючва и няколко неща, за които не можем да не кажем нещо. На първо място е крос тренажорът, който съвсем не е най-мечтания от нас интериорен детайл.Справка – снимката долу. Но какво да се прави – понякога на човек му се налага да прави компромиси с най-свидното си, а именно интериорния дизайн, в името на зашеметяващия си външен вид (последното беше самоирония и респективно мъжоирония, т.е. ирония към един определен мъж). Все пак трябва да отбележа, че тренажорът не е „скъп сушилник“ и наистина се използва. Това, разбира се, не ме спира постоянно да си представям как биха изглеждали нещата без него… ех, мечти.

Друго важно уточнение е, че стаята съвсем не е завършена – предстои ни да добавим килим, да решим дали искаме завеси или не (заради това са и частите от корниз на стената), снимки или картини на стените, може би огледало, както и, разбира се,  да решим дали новата подредба е работи за нас.

Може би вече се питате: „Добре де, Вили, защо не поставихте дивана пред прозореца още в самото начало? Не е ли логично телевизорът и дивана да са един срещу друг.“ Може би, но ние имахме своите причини. Първо се притеснявахме, че допрян до прозореца вместо до стената дивана няма да е толкова удобен – възглавниците могат да бъдат облегнати от части на стената, а на прозореца няма как. За щастие това се оказа пълна заблуда – учудващо, но факт – така е много по-удобно. На второ място мислехме, че стаята ще изглежда по-малка. Това също се оказа не до там вярно – мебелите са по-близо един до друг в пространството, но всъщност човек има усещане за наслагване, дълбочина и тризмерност . Освен това сега бихме могли да добавим някои друга мебел до маслинено зелената стена в дъното (естествено, първо ще трябва да намерим нов дом на крос-тренажора). Друга причина беше, че с настоящата подредба телевизорът е твърде близо до седящия на дивана, но това има свеото решение – ние почти не гледаме телевизия, така че за сега това не ни тревожи особенно. Ако все пак гледаме разстоянието е долу-горе поносимо, както съм демонстрирала по-долу:

Знам какво си мислите за тази снимка  – кадърът от телевизора е подбран специално , за да си отива с цветовете от терличките и свещите в дъното. Ако не сте си го помислили значи не сте маниаци на тема съчетаване на цветовете като мен. Което е добре! Ако сте си го помислили – обадете ми се, психолозите  правят отстъпки за групи.

Но да се върнем на новата ни подредба. Влюбена съм в нея и поради още една причина. На някой може да му изглежда незначителна, но за мен е огромна, а именно первазът на прозореца. Направихме го достатъчно широк, за да го използваме като рафт, на който за сега има цветя и малко сладки спомени от морето, но е много удобен и за чаши с чай, книги и други дребни неща (като кутии с шоколадови бонбони, например). Всъщност, аз винаги съм харесвала много онези вградени кушетки до процорците, които сигурно сте виждали  по филмите. За съжаление те не са много разпространени по нашите географски ширини, а изглеждат толкова удобни и уютни, идеални за четене на книги на дневна светлина до прозореца. Нашата нова подредба много ми напомня на това.

О, и една вметка – сигурно забелязахте бялата чаша със синя вътрешност. Ако не сте – засрамете се. Това е една от чашите, създадени от Екатерина Лашова, за която писах тук. Бях обещала да снимам нашите – тук е поне едната. Мисля че, се брои за обещание – спазено, съвест – олекнала (това последното май не звучи много добре).

А това са малко детайли от декорацията у дома. Както виждате – хванали сме се здраво за морската тематика и все още отказваме да приемем, че зимата  идва. Скоро обаче е Никулден, а по традиция в къщи Коледните приготовления и украси започват на този ден и тогава май ще трябва да приберем временно морските звезди и рапанчето с посадения сукулент. Освен ако не направим украсата в морско-коледна, фюжън тематика. Звучи забавно! Внезапно се развълнувах! А вие?!

Днешното петъчно вдъхновение идва от изящните творби на Екатерина Лашова.  Защо реших да ви представя тях? Напоследък температурите навън все по-настойчиво (и смразяващо) се опитват да ми напомнят, че зимата идва. Аз по принцип гледам да не им обръщам внимание и общо взето всяка година ми се случва едно и също нещо – в отказа си да призная, че лятото си е отишло почти пропускам есента. Забелязвам, че е дошла чак когато над 90% процента от листата по дърветата пожълтеят, почервенеят, а понякога дори когато почти опадат по земята… И така есента за мен продължава не повече от две седмици. Живея в пълно отрицание, че зимата идва до момента, в който не осъзная, че само след месец е Коледа! Точно това се случи с мен вчера. А за да е по-поносима мисълта, че зимата с нейните виелици, студове и ледове ще са тук до месец мисля, че е добре да се стоплим с малко идеи за нещо, което всеки обича – подаръци.

И така се сетих за прекрасните чаши на Екатерина Лашова. Те отдавна са в списъка ми с любими подаръци за любими хора, а преди няколко месеца и ние в къщи се сдобихме с две от нейните творения. И трябва да си призная  – пиенето на каквото и да е никога до сега не ме радвало толкова . За съжаление, днес не успях да ги снимам (лош блогър, лош!), но петъчният пост не може да чака. Обещавам да ги покажа скоро, а до тогава се насладете на страхотните им форми от снимките в сайта на Екатерина Лашова:

Невероятни, нали? Истинско доказателство, че един толкова банален предмет като чашата, в която пием кафето си, може да бъде и изящна, и закачлива, уникална, странна в най-добря смисъл … изобщо всичко, което ни носи добро настроение. Именно това ми харесва най-много в нейните творби и като цяло в порцелана – те са уникални малки предмети на изкуството, но едновременно с това са и функционални. Малко изкуство на рафта с чашите – красиви, крехки и нежни като сняг, ухаещи на чай с мед (поне моята).

И така, това е моето вдъхновение за вас в този студен петък, почти месец преди Коледа.  А ако някой реши да изненада мен с една такава  обещавам, наистина ще бъда много изненадана – просто, защото всички са различни и уникални!

Петък е любим ден на всички – края на работната седмица, денят, в който приключваме проектите си и планираме следващите два почивни дни. И тъй като повечето малки или по-големи ремонти и домашни  проекти по декорация, обзавеждане и т.н. се правят през уикенда, мисля, че най-доброто време, в което да съберем малко вдъхновение е именно петък. Във Friday Inspirations пиша за местата, хората, пътуванията, малките неща и изобщо всичко, от което може почерпим вдъхновение :)

DIY: Сладка торта

Не, няма грешка, в тази публикация наистина става въпрос за торта. И не, все още не съм решила да превръщам блогa в кулинарен такъв. Не, че не обичам да готвя, но ако пишех всеки път когато приготвя нещо интересно статиите щяха да са малко над една на година, което някак си не се вписва в представата ми за „дневник“, което всъщност представлява един блог, нали? Така че, да оставим готвенето на истинските кулинарни блогъри. Нашата тема все още са красивите и вдъхновяващи неща, който правят домовете ни по-уютни и „по-наши“. Понякога това не са просто неща. Понякога това са хора! Именно с едно такова симпатично, малко човече имах удоволствието да се запозная тази събота. И повярвайте ми – няма нищо, което прави дома на моята приятелка Дани по-слънчев и щастлив от нейната прекрасна малка Искра. Поздравления още веднъж на майката и таткото на Искра! Сигурна съм, че тя вече ви прави много щастливи и по-у дома :)

Сега за „сладката“ торта. Вече се досещате, че става въпрос за една специална торта.  Както всяка друга такава тя беше с пълнеж от сладки изненади, но за разлика от повечето торти съдържаше и нещо полезно – памперси! Точно така – онези  неща, които се поставят на малките сладки бебешки дупета, а следващия път когато ги отворите в тях има „изненада“…. много често зелена.. или жълта… Гадост, знам! :) Природата трябва да е дала на родителите някакви свръх-сили, благодарение на които те успяват да сменят тези неща по десет пъти на ден и все още да намират децата си за най-сладките и очарователни  същества на земята. Родителите са странни, но много готини хора … младите родители – още повече. От практична гледна точка, обаче, памперсите са нещо много полезно и никога не са в повече. Така че, след кратка дискусия с моите приятелки беше решено – за Питката на бебе Искра ще направим торта от памперси. Ето го и резултата:

А това са „нужните продукти“:

1. Памперси (изпозлвахме Pampers Premium Care, размер 3, 60 броя)

2. 4 броя памучни пеленки

3.  Боди + ританки (които не са снимани тук)

4. Лигавниче

5. Пантофки

6. Дрънкална с чесалка за зъбки

7. Плючено мече

8. Чорапокащник с мечета

9. Картичка

10. Целофан за опаковане

11. Катронен цилиндър (аз изпозлвах вътрешността на ролка кухненска хартия)

12. Сатенена и памучна панделка

13. Картон за подложка

Ако решите да правите торта от памперси ще ви трябват още:

– пистолет с горещ силикон

– двойно залепящо се тиксо

– tissue-paper или друга тънка и еластична опаковачна хартия

– малки щипчици (аз изпозлвах дървени)

– допълнително панделка (най-добре органза или друг вид тъкана)

– ножица / макетно ножче

– нещо за връзване – аз използвах градинарска тел

Указания: 

1. Като за начало е важно да изберете „нужните продукти“, които ще използвате на пълнежа и декорацията на тортата. Хубаво е те да са съчетани цветово, но също така и тематично. Бихте могли да изберете неща, които се използват за вечерното къпане – кърпа, халат с качулка, гумени патета. Нашата тема беше мечета, тъй като те бяха на повечето неща, а цветовата гама – розово, светло зелено и синьо. Това са нежни, свежи, но същевременно контрастиращи един с друг цветове. Когато се съчетаят тон върху тон те правят тортата да изглежда по-обемна и красива.

2. На второ място трябваше да измисля как точно всички памперси, дрешки и играчки да се държат заедно без да се разпаднат докато ги занесем до мястото на бебешкото парти. Предполагам, че е възможно етажите на тортата  само да се поставят един върху друг, а след това да се опаковат в целофан и да се завържат здраво. Но тъй като никога не бях правила подобно нещо реших да направя основа, подобна на тези, които използват за истинските многоетажни торти. Използвах картон за основа и вътрешния картонен цилиндър на една ролка кухненска хартия, залепих с горещ силикон и облепих с двойно залепящо тиксо  основата, за да мога да опаковам всичко в тънка зелена хартия:

За последната операция нямам снимка, но предполагам става ясно. Целта не е основата да е перфектно опакована, а да скрием картона, в случай, че се подаде от някъде.

3. Следващата стъпка е подреждането на памперсите. Това е малко по-сложна част, особенно ако имате само две ръце ;) 

Тук се опитах да задържа колкото се може повече памперси заедно, а след това ги завързах с градинарската тел.

Останалите памперси, които бях заделила за долния пласт, промуших между вече подредените, за да се получи равна кръгла форма.

4. Четвъртата стъпка на практика е повторение на третата, но този пък с по-малко памперси, за да се получи втория по-тесен етаж на тортата.

5. И сега любимата ми част – декорирането. За „глазура“ използвах две от памучните пеленки, които просто увих около памперсите, а след това завързах с двата вида панделки. За пълнеж под глазурата на първия етаж на тортата „скрих“ лигавничето и чорпогащника, а бодито използвахме като декорация:

6. Последния етаж на тортата е по-различен: памперсите са навити на ролце и заедно с дрънкалката и останалите пеленки са завързани с  панделка. За да успея да ги подредя по-лесно използвах дълбока купа:

7. Остана само последния етаж да бъде закрепен на върха и да добавим плюшеното мече, буйките и картичката. Ако се чудите какво стърчи най-отгоре на тортата това са ританките, които напъхахме в кухата основа – неочаквано скривалище за малки изненадки. Стърчащите крачоли стават чудесна панделка, с която закрепихме мечето на върха на тортата ;)

Та-дааа!

Ако ви предстои скоро посещение на бебе или сте канени на ритуала по „орисване“ на малкото човече, т.е. Питката, не се колебайте – грабвайте един пакет памперси и си спретнете една торта. Ефекта върху гостите и младата майка е много симпатичен – с всички тези сладки изненадки и пухкави неща разопакиването на тортата става истинско забавление. Освен това няма по-прекрасен подарък от този, направен специално за теб от хора, които те обичат и искат да те зарадват!

Нямам търпение да направим следващата торта! Чудя се, за кое сладко бебе ще е тя… Хайде, момичета, очаквам новини!

Дилемата с избора килимче продължава. Главно защото не успях да стигна до Икеа този уикенд (затова пък прекарах една вълшебна събота в компанията на приятна женска компания и едно прекрасно бебче, за което ще пиша по-нататък. Подсказка: имаше и един малък „направи-си-сам“ проект).  През това време се опитах да облекча взимането на решение като си представя как ще изглежда всеки един от избраните килими на мястото на рогозката. И понеже не се получи просто да си го представя се опитах да го фотошоп-на или по-точно корелдроу-на (да, знам, че няма такива думи :)). Ето и най-сполучливия опит. Моля, не се възмущавайте на неуменията ми в дигиталния дизайн – те са точно толкова аматьорски колкото и тези в интериорния):

Май, не е зле, нали?

Ако искате да споделите мислите си с нас – моля, оставете коментар! Ще се радваме да видим вашите идеи, съвети и изобщо всичко, което ви се върти из главата (малки любопитковци – това сме ние :))

Според синоптиците изминалият уикенд беше един от последните топли и слъневи дни за годината. Въпреки, че аз тайно се надявам отново да са сгрешили и хубавото време да се върне, не ми се изкаше да рискуваме и да пропуснем шанса да се потопим в златистата му красота. А къде есента е най-красива – в гората, разбира се, и възможно най на юг – в Мелник!

Има нещо в тези скали и малките старовремски къщи, което те кара да се чувстваш като в американски уестърн и стар български филм едновременно. Много приятно, различно, интересно. Мелник има изненада за посетителите си: той е най-малкият град в България, но пък там се намира най-голямата възрожденска къща в България.  Именно тази къща – толкова добре запазена, огромна, спокойна и красива ме накара да се замисля затова, че интериорният дизайн не е нещо ново. Днес в градовете сме заобиколени от примери на съвременната архитектура и дизайн – минимализъм, изчистените форми, стъклени фасади и сиви тонове. Те, разбира се, имат своя собствена красота, но на мен лично ми липсва еклектиката и прехода от старото към новото, липсват ми красивите детайли от миналото, детайли като тези в Кордопуловата къща. Както споменах по-горе, тя е най-голямата възрожденска къща, но това съвсем не е единствената и характерна черта. Те са много! Например тези божествени венециански витражи над наровете в салона и трапезарията.

Представете си да пиете чай по изгрев и цветните сенки от витражите да шарят по стените и тавана – истинско вълшебство! Или пък да  седнете пред едно от двете огнища – кара те да се пресегнеш за приказките от „1001 нощ“ и да четеш до сутринта.

Или тази зимна градина! Дори и занемарена тя е като извадена от съвременно списание за интериорен дизайн.

Едно нещо е сигурно – обитателите на Кордопуловата къща са знаели как да живеят, а нейният интериор е изцяло подчинен на техните нужди и разбирания за живота. Старите майстори, които са създавали  тази къща преди повече от 250 години са знаели какво правят и тя продължава да вдъхновява и до днес. Иска ми се да виждам по-често красиви детайли като тези тук, а защо не и в съвременния дизайн. Тази къща ме кара да помечтая, а какво повече да иска човек от последния топъл есенен ден!

Петък е любим ден на всички – края на работната седмица, денят, в който приключваме проектите си и планираме следващите два почивни дни. И тъй като повечето малки или по-големи ремонти и домашни  проекти по декорация, обзавеждане и т.н. се правят през уикенда, мисля, че най-доброто време, в което да съберем малко вдъхновение е именно петък. Във Friday Inspirations пиша за местата, хората, пътуванията и изобщо всичко, от което може почерпим вдъхновение :)