Feeds:
Публикации
Коментари

Дилема I-ва

След като по-рано направих някои уточнения относно това колко бавен и изпълнен с колебания е процеса по взимаме решения за обзавеждането и декорирането в къщи, мисля че е време да докажа изложените твърдения. И така. Първата дилема, за която ще си призная без капка срам (може би с една мъничка капчица) се отнася до кухнята. За мен кухнята е едно от най-важните места в дома. Тя е място, където се събира цялото семейство (в нашия случй „цялото“ сме двама, но все пак!), където посрещаме приятели и роднини, и където задължително трябва всичко да е много функционално, но също така и уютно.  Именно функционална и създаваща усещане за уют трябваше да бъде и постелката в кухнята. Казвам постелка, тъй като преди още да имам конкретно решение си представях нещо средно между килим и черга. Нещо, което да е достатъчно ненатрапчиво и съвременно като килим, но също така да има някаква геометрична шарка – хоризонтални или вертикални раета, така че да се съчетава с рустик-стила на кухненското обзавеждане.

И така, при една „опознавателна визита“ на Икеа се оказа, че визитата май няма да е толкова опознавателна колкото водеща до няколко  импулсивни покупки. Една от тях беше нещо средно между килим и рогозка EGEBY – изтъкана от естествени материали, кант от плат и силиконова подложка, за да не се хлъзга. Нещо като ъпгрейдната рогозка, просто идеална! Но нали се сещате аз исках тя да е на раета. Имах план и за това – ще ги боядисам сама. Не знах с какъв вид боя и как , но при цена от 55 лева за ръчно такана рогозка беше ясно – аз и Икеа имаме сделка! Когато обаче, се прибрахме вкъщи и сложих рогозката на пода резултата беше леко разочароващ:

Всъщност, на снимката нещата изглеждат доста приемливи, но на живо рогозката има сиво-жълтеникав отенък, т.е. като цяло цвета не беше подходящ  – нито достатъчно сливащ се с останалите в кухнята, нито пък открояващ се с нещо. Ясно ми е, че повечето хора биха вдигнали рамене и биха казали – еми, каквото такова, но не и аз! Вярна на стила си аз реших да се потормозя малко и отсякох  – това не е нашето вълшебно килимче. За щастие, Икеа приемат върнати стоки (или поне така пише на сайта им) като в случай, че опаковката е нарушена предлагат замяна. Това ме устройва напълно, защото след като разгледах електронния им магазин открих някой много симпатични килими и черги:

1. Номер едно е Herrup в тъмно морско синьо, с рамери 150х80см.

2. Andrup, тъкана черга, размери 130х70см.

3. Signe – черга на тъмно сини и бели раета, с рамери 60х90см, т.е. вероятно ще са две, но пък при цена от 4,99лв/брой едвали има място за притеснения.

4. Renate – 180х80см, но пък само за 45 лв.

Единствения проблем е, че сега задачата пред моята супер колеблива натура се усложнява още повече… да избираш каквото и да е е трудно, а между 4 – ужас! Какво си причиних!

Човек трябва да притежава известен набор от умения, когато се заема с определени домашни работи – да има око за цветовете и детайлите, да е поне малко сръчен, както и изключително търпелив когато чака доставка на мебели от определени производители, например и т.н. и т.н.  Има обаче нещо, което трябва да имаш в изобилие – изобретателност! Сега идва момента всички жени да ми завидят, защото в къщи си имам най-изобреталтелния домашен майстор (и при това доста симпатичен). Ако не ми вярвате, аз имам свидетели: неговите най-добри приятели стария звънец, изцапан с боя (и запазен незнайно защо), няколко книги, гъбичка за почистване на обувки (упс, май нямам нейни снимки) и не на последно място – буркан със зърнена закуска:

Какво е общото между тях? Всички те са чудесни подпори за току-що залепени первази за ламиниран паркет. Не се сетихте сами, нали!

А сега за това, защо моят майстор реши на драстичната крачка с лепенето: Старото строителство има много предимства – широки стаи, дебели и по-важното тухлени стени, високи тавани. За съжаление, обаче, същите тези стени не са от най-правите. Резултатът – вечно разкачащи се от клипсите первази. Използвахме монтажен силикон Moment Express Fıx. На опаковката пише, че залепва за десет секунди, но ние решихме да оставим „подпорите“ до сутринта за всеки случай.

 Присъдата – след няколко дни и благодарение на рамото, което удариха  нашите приятели звънеца, буркана и сие, первазите все още още са там, където трябва да са – плътно до стената. Поуката – всичко, което върши работа… върши работа! Поука номер 2 – моят домашен майстор е най-добрият (ръцете долу, дами :)).

Всъщност, заглавието „Преди и след“ е малко подвеждащо, просто защото „след“ няма. У нас кухнята е мястото с най-голям „трафик“, центъра на дома и поради това тук нищо не остава същото дълго време.  Ситуацията в момента е по-скоро „Mежду преди и след“!

 И понеже кухнята е много важно място, когато започнахме ремонта преди малко повече от година, именно с нея се заехме първо. Така че, нека преди да разкажа какво и как се променя тук първо „да отидем до извора“,  или в нашия случай до старите снимки. Ето как изглеждаше нашето „бебче“ преди да се погрижим за него:  голям трегер по средата на стаята, странно решение за осветлението над още по-странно разположения бар по средата на нищото и в пълно разностилие с кухненското обзавеждане, стени и таван, боядисани в комбинация от прасковено и патешко жълто и изгорен кухненски плот:

Както се вижда от снимкте: положението никак не беше прасковено, а-а розово исках да кажа! Преди да продължим, с каквото и да  е друго трябваше да се заемем със:

1. Боята

2. Смяна на кухненския плот

3. Премахване на бара и осветлението, монтирано на висящата ламперия

4. Да добавим нови осветителни тела

5. Да изберем маса и столове

Първата важна крачка беше избора на цвят за стените и тавана. Като хора, които вярват в силата на цветовете в интериора и влиянието, което те оказват върху хората, решихме да заложим на нещо едновременно свежо и успокояващо, естестено и меко. Какъв по-естествен цвят от зеленото – то е навсякъде в природата. Освен това зеленото чудесно се съчетава с топлите нюанси на кухнята в цвят череша. Този избор беше лесен (май ми беше за пръв път). Избрахме акрилатните бои с марка Хамелекон – код F065 за тавана (много бледо млечно зелено), G061 (светло зелено) и L065 (наситено тъмно зелено). Тук трябва да призная, че веднага след като донесохме в къщи боята направихме няколко проби на стените – просто за да сме сигурни, че това са нашите цветове. И да – имаше гледане, мислене и колебаене, и после още малко от същото… нищо неочаквано. Но, когато се решихме да „изцапаме“ стените резултатът беше вълшебен. Не е ли боята  най-бързия и магически начин на промениш едно помещение!

Последваха още няколко малки нововъведения „между преди и след“, за които ще разкажа в следващите публикации.

През това, време ако желаете да споделите нещо с нас – моля, оставете коментар! Ще се радваме да видим вашите идеи, съвети, въпроси и изобщоо всичко, което ви се върти из главата (малки любопитковци – това сме ние :))

Това е една от първите ми публикации в блога, така че мисля да изясня нещо още в самото начало. Нещо за това как взимаме решения… Ето, блогът е само на няколко дни, а вече започнах с откровенията, някой да ме спре! Добре де, вече започнах, ето го и признанието – колебанието е първата ми природа! Пуснете камъка, моля. Какво да се прави, такава съм – често взимам решения в последния момент, нали знаете – когато ножа опре до кокала, яйцето до дупето… схващате картинката. Когато, обаче, става въпрос за дизайна на моя дом колебливостта ми е пословична. Чувала съм, че има хора, които успяват да обзаведат и декорират дома си в рамките на два месеца след като се сдобият с него. Трудно ми е да си представя как успяват, но е факт. Това, обаче,  просто не е начина, по който ние в къщи правим нещата. И не мога да не се запитам: Защо се получава така ( това май прозвуча като Кари от „Сексът и градът“). Ето ги моите причини:

1. Мястото. Когато избираме мястото, където ще живеем, ние се стремим то да отговаря на основните ни изсквания. Когато ние търсехме нашия бъдещ дом искахме той да е светъл, с просторни стаи, големи прозорци и още мног други неща. Когато, обаче, вече трябваше да започнем с първото – цветовете на стените задачата беше по-трудна. Защо? Просто защото имахме нужда да почувстваме мястото. Когато боята се нанася в едно помещение, често пъти тя изглежда по-различно от цвета в картелата. Да вземем цвета на боята в спалнята. Смятате ли, че това е телесен цвят:

Не, нали! Но отблизо изглежда доста по-неутрален:

Светлината в стаята се отразява в мебелите подчертава едни подтонове и омекотява други. Интересното беше, че без мебели две от стените първоначално изглеждаха лилави. Веротно отразявайки се в тъмното венге на мебелите нашата спалня получи своя светлорозова аура. Прекрасно, стига да не сте от онези хора, които не си мечтаят за розово великолепие!

2. Наследството. Тук нямам предвид голяма сметка в чужда банка, завещана от далечна пралеля. Животът (както и декорирането на дома) би бил доста по лек тогава. Говоря за онези хубави (или не чак  толкова хубави) неща, останали от предишните собственици. В нашия случай това бяха интериорните врати, подовата настилка, банята и кухненското обзавеждане:

Не е малко, като за начало. Въпросът беше кое от това, с което разполагаме да прегърнем горещо и кое да изгоним като мръсно коте (знам, това е жестоко – до-добре да го изкъпем и осиновим, нали, мило? Кажи „да“! Никога няма да каже „да“! :(). И въпреки че нашето наследство (освен кухнята) не бяха любовта на живота ни решихме да работим с това, което имаме в името на следващата точка, а именно:

3. Бюджетът. Тук вече става въпрос за онази неизбежна и досадна част във всяко едно вълнуващо и ново начинание! Но за това, пък, имаме време и нерви, които да хабим докато търсим най-подходящото и евтино решение. Нали знаете онези клишета за това, че времето е пари, както и любимото на всички майстори: „Едно нещо не може да бъде едновременно бързо, качествено и евтино“. В този смисъл ние съвсем не залагаме на бързината.

4. Решенията. Винаги е трудно да се вземат решения, но това е още по-трудно когато трябва да се съобразяваш с горните 3 точки. А когато трудното взимане на решения е съчетано с двама доста неопитни млади хора, нещата изглеждат още по-сложни. Всъщност, това е и една от причините да започнем този блог –  да се мотивираме най-накрая да довършим нещата, които обмисляме от толкова време (когато кажеш пред света, или по-скоро пред тримата човека, които четат блога ти, че ще направиш нещо е доста по-неловко, ако се размотаваш и не го довършиш, нали?), да споделяме пробите и грешките си, пък дано помогнем и на друг, който търси решение и  ако имаме късмета – да получим някоя полезна идея от блог-пространството.

Това беше моето оправдание обяснение за това как се случват нещата при нас докато се опитваме да превърнем малкия ни апартамент в Home Beauty. Сигурна съм, че ще чуете още много оправдания … наред с колебливите терзания, проби и грешки на едни хора, които не знаят какво точно искат, но искат то да е най-доброто!

I have been deaming about having my own blog for such a long time that I cannot believe my first post will be inspired by the Pinterest Challenge that Sherry and Katie started. Oh, wait a minute! Wasn’t it Sherry and Katie from Young House Love and Katie Bower who inspired me to have my own blog in the first place, yeah it was them! I would like to thank them here for being so „Pinspiring“ (not that they will ever read this blog :)) And thank God for those happy coincidents in life that make our hearts flip a little and our days a little bit more „Pinteresting“.

So, here it goes – my new blog, first post and a Pinterest challenge! What more can I ask for. I know what, let me make a wish. Wait a minute, I don’t need to ask you! It is my blog, my place under the sun or at least in WorldPress, so I will do what I want! Yeah, that  feels good! So, my wish – hope this little dairy-blog will bring me a lot of joy, new  friends and Inspiration (didn’t say the „pin“ thing this time! or did I?). And now for the challenge – here is my contribution:

Here is a closer look:

And now for the pin that inspired me. It’s from here :

I really loved the texture, that this tehnique provides. I don’t know if it has a name, is it taught in art schools or if it is something  that the artist came up with, but it is great. (If you know please let me know, I am really curious about that). I also loved the contrast between the cold and the warmer yellow-brown hues. But,  I wanted to add something to that, so I did what I see a lot around the blog-space – ombre effect. I must admit I love it, I actually wonder why I haven’t pin anything „ombre“ till now.

Some of you may even notice that I actually signed the painting, you know – like the real artists do … Picasso and the like. Seems like I am not exactly modest. But, in my defence I would like to say that this painting was a present for my mother’s birthday. So, I decided to sign it like I used to do when I was a little girl. Better than writing „For Mommy“ with crooked letters, right? Right? I should’ve done this, it would’ve been hilarious!